Еър Съплай - Изчерпах любовта

Лежа сам с глава до телефона
Мисля за теб, докато ме боли
Знам, че и ти си наранена, но какво можем да направим?
измъчени и разпокъсани

Искам да мога да нося усмивката ти в сърцето ми
За времената, когато животът ми е на дъното
Това ще ме накара да вярвам какво може да донесе утрешния ден
Когато днешния наистина не знае, наистина не знае

Изчерпах любовта, толкова съм изгубен без теб
знам, че беше подходящата, вярвах го толкова дълго
Изчерпах любовта, какво съм аз без теб?
Не може да съм закъснял да кажа, че много сбърках

Искам да се върнеш и да ме заведеш вкъщи
Далеч от тези дълги самотни нощи
Търся те, усещаш ли го и ти
Чувството изглежда ли вярно?

Какво би казала, ако ти се обадя сега
и ти кажа, че не издържам
Няма лесен начин, става все по-трудно всеки ден
Моля те обичай ме или аз ще умра... ще умра

За какво мислиш?
За какво мислиш?
За какво мислиш?
За какво мислиш?

Не написах нито дума, а казах толкова много

Извинявай

Извинявай, че ми липсваш
Извинявай, че те обичам
Извинявай, че не ми минава
Просто исках да ти се извиня

Даката style

аз от всяка мога да направя Единствената
жалко за теб, ти оставаш просто поредната

Capitalism: A true love story*

Парите са важни, хората - не. Арогантно и нагло начало. Но ви приканвам да не се отказвате да четете, за да разберете защо стартът е груб и нечовечен.

Парите не правят хората, те просто показват кой какъв е всъщност.

Един човек е в беда. Един човек е в нужда. Един човек се бори за живота си. За спасението му е необходима сума, която не му е по възможностите. По финансовите възможности. Той има нужда от подкрепа. За лечението му трябва да се събере крупна сума, предвид джоба на трудещия се българин.

В негова помощ се организира кампания, а благодарение на естеството на работата му тя придоби популярност и отзив. Това сигурно може да се окачестви като късмет в нещастието му. Да не се случва на никого... Около месец след старта й са събрани около 1/3 от необходимите пари. До тук добре.

Когато усилията набират скорост и популярност - ситуацията претърпява обрат. Щеше ли да е българска работа, ако в нея нямаше предателство? Собственикът издава заповед подканящите към дарения банери да бъдат свалени. Посещенията на сайтовете са по-важни от възможността един човешки живот да получи шанс за спасение. Несъмнено е по-приятно да се видят поредните цици, 90% грижливо манипулирани от силиконови архитекти, вместо един призив за човечност. Ако пишех върху хартия в момента, тук бъдете сигурни, че съм се изплюл!

А историята започна в самото начало на 2006 г. Една шепа хора започнаха да изграждат сайт за новините в спорта. В мизерни условия и при начална инвестиция от 5000 лв. Без договори, без заплащане в първите три месеца, докато се грееха на газова печка и им спираше интернета. За да се стигне и до момента на откритото недоволство и наглото обяснение "Искахме да видим дали ще потръгне, можеше и нищо да не се плати".

Кой в България зачита труда? А една част от тези хора имаха ентусиазъм. Да развиват идеите си. Без да подозират, че идеите им всеки път ще удрят на камък. С все по-абсурдни обяснения или мълчание. Все не можело, все не ставало, нямало как. Един от тези хора работеше и извънредно. По собствено желание. Професионализмът му го караше и мотивираше. Желанието да бъде пръв, коректен и изчерпателен. В начинанието да информира.

Както често става се получи разминаване. Докато едни търсеха развитие и имаха предложения, други имаха "по-мащабни" планове и бяха пълни с откази. Върху гърба на първите, вторите си създадоха "империя". С печалбите се появиха още страници, които бяха несъстоятелни да се самоиздържат, ако бяха самостоятелни. Какво пък, нали има кои да работят. С малоумен график и фиктивни обещания. Рехавите почивки, глупавите оправдания и потушаване на всеки опит за промяна. Робството замаскирано под думата бизнес.

Много фактори натежават, но е всеизвестен факт, че сред водещите причини за влошеното здраве е работата. А някои хора си обичат работата въпреки всичко и всички, с които се сблъскват в нея. Ето такъв човек се разболя. Едва ли някой може да обясни какво доведе до болестта, но и едва ли това е важно, след като тя вече е факт. Човек, който се превърна в институция в един обичан и харесван спорт, а с усилията си превърна и своята работа в синоним на качество. Такъв човек внезапно се оказа пречка за бизнеса, заплашвайки да снижи посещаемостта на онова, на което той наля основите.

В бизнеса няма място за сантименти, нали? Бизнесът е цифри, костюми, всичко онова в списанията. Всичко за което си мечтаят голяма част от здравите, докато не загубят здравето си. Често без да се докоснат до друго освен до списанията. Стив Джобс беше един дързък човек на когото животът взе и даде много. Не гарантирам, но съм склонен да вярвам, че той беше готов да похарчи всичко, което имаше, за да поживее още.

Лицемерието ли? Това е, когато бързаш да се похвалиш с печалбите си, докато забравяш, че успехът ти се дължи на усилията и на други. А когато тези, които те правят богат, имат нужда от помощта на такива като теб, слагаш тъмните си очила и се правиш, че не виждаш. А ако някой ден и парите ти те напуснат, ще си най-самотния. А дори и с милиони - пак не струваш! Това не си го купуваш.

* - заглавието e приблизителен цитат на това от филма Capitalism: A Love Story - 2009 г, документален, режисьор Майкъл Мур. В него ще видите още такива "герои".