понеделник, октомври 08, 2012

Гънс енд роузес - Това обичам

И сега не знам защо
тя не каза сбогом
Тогава изглеждаше, че съм
го видял в очите й

Помислих, че няма да е мъдро
все пак трябва да опитам
за цялата любов, която имам в мен
не мога да отрека...

Не мога да я оставя да умре
Защото сърцето й е като моето
Тя държи болка в себе си...

Така че ако ме питаш защо
тя не каза сбогом
Знам, че някъде отвътре...
Има специална светлина
която все още свети ярко
и дори в най-тъмната нощ
тя не може да отрече

Така че ако тя е някъде близо до мен
Надявам се в бог да ме чува
Няма друга, която може да ме накара да се чувствам толкова жив
Надявах се тя никога да не ме напусне
Моля те, господи, трябва да ми повярваш
Ще претърся вселената
и ще открия себе си в очите й

без значение колко опитвам
да кажа, че всичко е лъжа
каква е ползата от моите
признания за престъпление
За страст, която няма да умре
в моето сърце...

И сега не знам защо
тя не каза сбогом
може би, защото го видях в очите й
и сега изглежда, че аз
предадох чувството си за гордост
Никога няма да кажа сбогом...

петък, октомври 05, 2012

Такъв е бил животът на Даката

 Може би на всеки се е случвало поне веднъж. Да се разминеш със смъртта. Да си помислиш, че това е края. Този кратък момент, който може да те промени. Тогава си помислих какво бих искал да направя в последните си мигове.
Искам да кажа на една жена още веднъж "Обичам те". Искам да помилвам неродените си деца. Искам да усетя тревата бос. Да ми замирише пак на сено, на ванилия, на вино. Искам устните ми по устните на тази жена, а ръцете ми по талията й. Искам да я видя как се усмихва. Искам да стисна ръка на приятелите си. Силно. Да им благодаря за всичко. За пиянските вечери, за подкрепата, за миговете, в които са ме спасявали от смъртта.
Не съжалявам за нищо. Имал съм и нямал съм. Обичал съм. Губил съм. Такъв е бил животът на Даката.

понеделник, октомври 01, 2012

Селско момиче (или Грозното пате модерна версия)

Тя е между 19 и 25-6 години. Дори не е задължително да е от село. Напоследък дори е рядкост. От тия за които баба ти казва "Намери си скромно момиче". В началото наистина изглежда скромна и наивна. Номерът е да попаднеш на нея, докато още е нова в София. Все още не знае имената на улиците, но не я подценявай, ако става дума за заведенията. Бъди нащрек. Внезапно и без да разбереш ще се окаже, че тя вече няма нужда от теб, а години по-късно при някоя случайна среща да ти го играе по-софиянка, отколкото папата християнин. Тя не е претенциозна. Докато не научи всички молове и модни марки. Марките може да ги е знаела и преди от интернет, но за пръв път ги е видяла и докоснала. В дългосрочен план добавяме обличала и събличала. Косата вързана на ластик изпада като възможност. Вече ще я виждаш само с прически и боядисана в актуалното за сезона. Никога не се опитвай да определиш цвета. Все пак всеки нюанс за мъжкото око е съвсем отделен цвят за женското. В началото тя е много тъжна за родното си място. За семейството, приятелите, домашните любимци, бившите любимци. Носталгията я кара да ти каже твърдо, че това между вас е нещо временно, защото тя няма намерение да остава в столицата, а ти не би се преместил в нейното бившо местоживеене. Пък и тя все пак се стреми към нещо повече от мениджър на стопанска единица или както казваха дядовците ни - овчар. То не че е срамна професия или че не е излизала с такива. Тя също си има мечти. Да се забие с някой барман, а най-добре с актьор. Хем мъж с професия, хем така малко арт. Все пак тя разбира от тия неща - мода, изкуство, секс. Нищо, че в началото изглежда задръстена, а когато си я вкарал в леглото за пръв път си се съмнявал, че може би наистина й е за пръв път. Тя е адаптивна и не забравяй, че това се дължи на големия й потенциал. Тя харесва умни мъже. Също така си пада и по мускулестите. С едните иска да си говори и да бъде емоционална, а с другите да се чука и да ги показва като на конкурс. Твърде жалко, че винаги има някой с по-големи бицепси. Внезапната й промяна изобщо не е толкова внезапна и съвсем не е промяна. Тя следва съдбата си. Това са й предрекли звездите. Да знаеш - зодията ти е много важна. Пише ли някъде, че не си пасвате астрономически - край. Тя те е харесвала, дори може би е изпитвала нещо към теб, но асцедентите или както и да се пише тая дума не си подхождат. Не й подхожда и социалното ти положение. Може да си умен, но да не си силен. Може да си силен, но да не си богат. Може да си богат, е тука кусурите ти рязко намаляват, но е напълно възможно да не я задоволяваш. Възможните комбинации са като при тотото - теоретично ограничен брой, напрактика шансът ти да уцелиш печелившата е под един процент. Не се отчайвай. Приемът в университетите става все по-лесен, а мандатите им в Студентски град са като комунистическа власт - 45 години и не им стигат. Те не са лоши момичета. Никак. Просто са родени да бъдат принцеси. Нищо, че като ги почерпиш две-три питиета и ги повозиш малко са напълно готови да ти покажат, че не пропускат епизод на Сексът и града. Те не са лесни момичета. Дума да не става. Другото да стане. Така няколко месеца до пълната трансформация. Селското момиченце вече не същесвува. Диалектът остава само за разговорите вкъщи. Старите снимки са повод за малко срам, прикрит с осмиване. Тя вече е фешън тупалка. От главата до петите. Тя вече има стил или поне си мисли, че го има. Тя вече има и сериозен/истински мъж до себе си или ако го няма "знае точно какво търси". Може и да е семеен, да не сме толкова придирчиви все пак. За любовта години няма. Така че това че е набор на баща й няма никакво значение. Той я разбира, така както останалите не могат. Друг примамлив вариант е да е футболист, боец или син на тате. Да уточня - това че риташ с приятелите си или си се сбил в някоя кръчма не те класира в графа футболист или боец. Много е важно да знаеш, че си свестен и че вината не е в теб. С теб си е прекарала добре, нищо че всъщност само те е прекарала. Е, имал си уникалния късмет ти да си бил с нея. Все пак това щастие не сполетява всеки, но твърде вероятно е да си баджанак с всеки втори. Обичал си я? Това си е само за твоя сметка. Тя не те е молила, не те е карала да се влюбваш. Според нея не си я обичал. А нейното мнение не може да бъде оспорвано. Няма смисъл. А ако някой ти каже, че няколко дни по-късно я е видял с друг си припомни, че една жена не пуска един, докато не хване друг. Та така за селското момиче, което заобича София, но никога и теб. Защото градът може да й предложи много повече от един мъж. А за да не нарушаваш вътрешния си мир - не е до парите, колите, мускулите и всичко останало. Тя иска да има всякакви, защото един ден може би ще трябва да си се прибере на село, а там вече няма нищо интересно за нея.