Бях на 14 години, когато баща ми ми купи уредба за рождения ден. Подарък, който щеше да се окаже пагубен за комшиите и квартала, но щеше завинаги да ме влюби в музиката. Не след дълго вече имах и първите си компактдискове. Спомням си, че този ми беше втория. Първият двоен. Момче с бейзболна шапка държеше пистолет от бензинколонка. A Little South of Sanity на Аеросмит с общо 23 песни. Записвани по време на турнетата Get the grip през 1993-94 г и Nine lives 1997-98 г. Уредбата събираше три диска, а тези два бяха се сраснали с "тавата".
Слушах ги денонощно. Може би те са били и причината да си пусна коса до раменете. Знаех текстовете наизуст. Правех "въздушна китара" много преди да бъде модерно. Колоните дънеха до сетни сили и за 2 години варварско напрежение взеха да припукват. Междувременно излезе и песента I don't wanna miss a thing към филма "Армагедон". Не помня дали и в коя съм бил влюбен по това време, но помня как бях закотвил телевизора на MTV и чаках да я пуснат. Аеросмит вече беше любимата ми рок група. Безапелационно №1.
Вчера ходех към стадиона и се усещах изключително приятно. Ако някой ми беше казал, че бандата ще дойде да свири в София, нямаше да го приема сериозно. А сега стоях под студеното смръщено небе с поглед към сцената и виждах великолепната петорка от Бостън пред очите си. Том Хамилтън на бас китарата, Джоуи Крамър на барабаните, Брад Уитфорд на ритъм китарата, Джо Пери на водещата китара и Стивън Тайлър на микрофона. Заедно на сцена от 1968 г. За пръв път на българска сцена през 2014 г.
Турнето LET ROCK RULE започна от стадион "Локомотив" в София. Не знам колко бяхме, но бяхме много. Хора от всякаква възраст - от тези качени на раменете на бащите си до такива с побелели коси, но с вечните рок души. Беше ми гот. Изключително. Не ми пукаше дали ще завали, не ми пукаше и когато един пич си изпусна бирите и ми заля глезените някъде към средата на концерта. Тананиках си, пеех си и ги гледах как създаваха шоу.
Dream on, dream untill your dreams come true
Сбъднах си една мечта - бях на концерт на Аеросмит - в София, България!
Чувството беше велико!
Неделен обед в София. По празници. Градът е в нормалното си състояние.
Без наемателите си. Новите граждани са обратно по родните си места.
Малко дъждовна. Малко слънчева. С чист въздух! Непреходна. Красива.
София каквато си я спомням и каквато я обичам. Две неща не можах да
представя - на Солунска на 30 метра от пейката на Славейкови един човек
на сергия продаваше книги, както беше написал ТОТАЛНА РАЗПРОДАЖБА НА
КНИГИ - 50 ст. Нарочно не снимах табелата с промоцията. В подлеза на
Софийския университет един човек свиреше на кавал - когато минах първия
път - Love theme на Енио Мориконе от Кръстникът, а на връщане Осъдени
души на Митко Щерев...
