Лежеше на кревата си. Слаба и тиха. Тази жена, към която животът не беше проявил милост. Винаги скромна и усмихната. Въпреки всичко. Тя се е родила в царска България в село в Рила планина. На 1 януари. Ходила на училище до 4 клас или както е било по нейно време отделение. Селските деца не са били оставяни да се образоват много, защото са се родили с тая съдба да обработват земята. Още в моминските й години я застига първата трагедия. Във Втората световна война загива брат й, който с коня си настъпва мина и се разпръсва по земите на днешна Македония. Винаги разказваше за него с омиление. Малко след края на войната се омъжва. Този брак продължи близо 60 години. Плодът му са четири дъщери, седем внуци и два правнука. Разказваше ми как е живяла. Изкараните пари се дават на най-възрастния в семейството и ако ти потрябват ще се помолиш да ти даде. Може да си гладен, но ще изчакаш той да се върне и да седне на масата. Неща, които днес изглеждат абсурдно. Неща, които днес се формулират като дискриминация, за ония години са били почит и възпитание. Труден е селският живот. Това го знаят само тия, които са държали мотика и лопата в ръка, които са ставали с изгрева, че и преди него и са си лягали с напукани ръце. В детските ми години, когато се събирахме за празници през зимата, тя ни сипваше благо вино. Отсипваше го преди да поеме по пътя си към истинско вино. На нас ни беше сладко и забавно, можехме да си кажем и Наздраве. Много преди да се появи детското шампанско. Месеше баници и шупля и ги печеше в печка на дърва. Дълго си облизвах пръстите и още си спомням този вкус. Спомням си как пред къщата спираше камион, разтоварваха се кошове с тютюн и се започваше нижене на едни огромни метални игли. А на мен все ми се риташе футбол и целех кошовете с топката. Тя не ми се караше. Нямам спомен да е повишила тон за нещо. Ходил съм и по лозята, и по градините. В една голяма жега вадехме картофи, но земята беше толкова суха и твърда, че мотиката се връщаше обратно без да се забие и два сантиметра надолу. По едно време се ядосах, пуснах мотиката на земята и казах, че ше си купя картофи, само да не се занимавам с това. После много пъти сме се смели на тая случка. Тя си мислеше, че ни е мъчила с тая работа. А всъщност ме възпита да уважавам труда, да разбера, че лесно няма и че е най-вкусно, когато си се изпотил и изморил. Благодарен съм за всичко. Бях на прага на абитуриентския си бал, когато се случи нещастие. След боледуване почина сестра й, която беше по-малка от нея. Цял живот близо една до друга, подкрепяйки се. Само че животът не пита кой кога. Не познава милостта и не се интересува добър ли е човек, лош ли е. Напуска те и толкова. Мъката остава за другите. През есента на същата година почина и мъжът на най-голямата й дъщеря. Към края на следващата и нейният съпруг. Не знам какво й е било да носи тая скръб. Тя се усмихваше. Разказваше ми. Помнеше всички приятели, които съм водил на гости, питаше ме как са, какво правят. Помнеше и момичето, което бях завел. Попита ме дали се е омъжила. Присъства и на две сватби на внуци. Порадва се и на правнук и правнучка. Силна беше тая жена. Намираше сили да се усмихва. До последно. Въпреки че живя десет години сама. Винаги ме посрещаше с усмивка и с усмивка ме изпращаше. Повтаряше ми, че за да са заедно двама души трябват компромиси и да си прощават. Разбирателство. На това държеше тя. Имам всички основания да й вярвам, че това е най-важното. Сърцето ми се обръщаше да я гледам как притихва, а в очите й само доброта. Не се уплаши пред нищо. Така си отиват силните души - тихо и достойно.
На 23 август 2014 г в дома си издъхна баба ми Веселинка. Само няколко месеца преди да навърши 90 години. Един живот изпълнен с труд, честност, болка и много усмивки, оставил толкова много живот след себе си. Късметлия си беше дядо ми и той си го знаеше. Сега пак са заедно и не се съмнявам, че разбирателството им продължава. Тя обичаше да казва "Каков ти е умо, таков ше ти е и домо".
Почивай в мир!
Любимата й песен
Сестра брата кани на вечера
Сестра брата кани на вечера,
йелай, йелай брате, да вечераме,
йелай, йелай брате, да вечераме.
Вечерайте, сестро, мен не чекайте,
я сум било, сестро, у меаната,
яло, пило, сестро, сум се напило,
Яло, пило, сестро, сум се напило,
голем золум, сестро, сум напраило,
убило сум, сестро, затрило сум.
Убило сум, сестро, затрило сум,
йедин син на, сестро, син на майка,
они барат сега кръвнината.
Сестра брата кани на вечера,
айде, айде братко, да вечераме,
за кръвнина, братко, колай бива.
Сестра има, братко, девет сина
ке те жали, най-малото,
най-малото, най-убавото.
