Обичал ли си? Поне веднъж. Така искрено, наивно, сякаш завинаги. Сигурно. Страдал ли си? Повече от веднъж. Така гневно, сърдито, сякаш завинаги. Случвало се е. Както да слушаш Шабан Шаулич. "Краля на народната музика", на сръбската и/или югославската музика. Певецът с перуката, а после и без нея. Човекът за когото ако си се родил на Балканите си чувал поне веднъж. А ако си го слушал и милион пъти. Честно казано не си спомням кога за пръв път съм чул песен на Шабан. Но пък много добре си спомням когато се влюбвах за пръв път и разочарованията на увлеченията. Когато ти се струва, че си първият човек, който изпитва и сладостта и горчилката на чувствата. А после чуваш песен, която разказва за тебе, а всъщност разказва за хиляди, милиони като теб. Защото отвътре хората не са толкова различни колкото отвън.
Та Шабан пееше, карайки само на слух и без да разбирам съвсем добре по онова време, "бог може и да ти прости, но моето сърце не". Нека й прощава бог. Аз съм на страната на Шабан. Шабан Шаулич, който загина нелепо на пътя в Германия. Стана ми толкова мъчно, сякаш е умрял най-близък. Бил съм му на концерти, имах това щастие да го чуя и видя на живо. Именно щастие. Защото и когато пееше най-тъжните песни, когато сърцето плачеше и очите се замъгляваха, беше щастие и ще си остане такова. Такъв глас, такава емоция, такова освобождаване. Пееш си с Краля и ти олеква. Майната им на всички нещастни и несбъднати любови, на всички белези в душата, на отишлите си и на тия дето ще си отидат. Животът е такъв. Има аптека за душата и има един кардиолог за сърцето, а единствената рецепта е билет и два часа терапия. И няма да пиша в минало време.
50 години на сцена. Албуми, концерти, участия, песни. Кариера каквато мнозина биха искали да имат. Глас какъвто не могат да имат. Както гласи един популярен лаф - Когато Шабан запее, самолетите спират във въздуха. И го слушат и хора, които по принцип слушат съвсем друг стил музика. Шабан е на сватбите, на разделите, в добрите и лошите мигове, а е там, защото е за всеки повод и момент. Дори и в тишината. Когато си се уморил от всичко и не ти се говори. Оставяш го да говори вместо тебе. Мълчиш и слушаш как друг разказва живота ти сега или преди 2, 5, 10 години. И в един момент си викаш Шабане, Шабане...
Благодаря ти за всички песни, сълзи и щастие. Защото всички, които обичаш в живота можеш да свържеш с някоя песен и са ти подарили и сълзи и щастие. А след теб остава наследството на песните, които ще живеят да разказват за Краля на народната музика, който нямаше поданици, а братя по душа, крале на своята радост и болка.
Сбогом, легендо!
Шабан Шаулич - Ангелски врати
отворете се за още един брат
тъжно е сърцето, заради жената която обичам
дошъл съм на Бога да се моля
припев:
Ще се моля в самота
заради греховете на една жена
прости й, Боже
че измами мене
Ще се моля в самота
и ще запаля за нея свещ
Бог може и да прости
но сърцето няма
Моята любов с друг е била
моята любов е стъпкала
за нея не съм останал единствен
а Бог казва изневярата не струва
