Да се оставиш да те правят на глупак е най-голямата грешка. Да се правиш сам на глупак е подлост. Словото е най-голямата сила. То може да образова глупака и да му отвори очите. Проблемът е, че тия които са се образовали повече от други в едни тъмни времена за човечеството са осъзнали отлично силата на думите и са създали пропагандата. За да могат чрез нея да манипулират масите и да ги употребяват за своите цели, които несъмнено в крайна сметка са икономически.
В епохата на интернет хората вече имат достъп до информация по бърз и лесен начин. Достоверността на информацията е друг въпрос, особено с развитието на най-долната журналистика, подходящо обозначена като жълта. Интернетът направи славата по-лесно достъпна отвсякога. Един секс запис върши чудеса. Няколко снимки без сутиен също. Хора известни с това, че са известни. С хиляди и милиони, които ги следват. Клюките вече не са квартални, а глобални. Навиците трудно се лекуват.
Милиони са и децата, които никога не влизат в училище, както и хората, които нямат питейна вода и храна. Този проблем не е от вчера, но може да се хванем на бас, че няма да изчезне и утре. Така им е изгодно на тези, които се възползват от мизерията на тези милиони и ги ограбват. Не е трудно да ограбиш глупав човек. Той дори може да не разбере. Така няма и да те спре или да те обвини. Идеално за крадците с бели якички, които срещу един кашон вафли, брашно и вода, изкарват по един камион злато, нефт и т.н.
Това не е теория на конспирацията. Добре дошли във времето на икономическото робство, което не се случва под камшика или дулото на пушката, а по много рафиниран начин. Чрез бедността и заемите. Чрез държането в зависимост и подчинение. Ще работиш за мизерни пари, за да изплащаш ония пари, които не можеш да изкараш, а накрая ще върнеш два пъти повече. Докато тия, които са ти услужили с парите благодарение на милиони като теб са изкарали милиарди. Хранителна верига. Човек, който не може да чете и пише, срещу този, който е Х поколение възпитаник на университета У. Системата работи. Безотказно.
Още древните гърци са открили, че демокрацията не е съвършена, но по-добро измислено няма. Ако се съди по днешните гърци нещо жестоко се е объркало в демокрацията. А всички грешки са човешки. Природата има механизъм да си оправя грешките. Или се адаптират, или умират. Прост закон, но ефективен. Доказал се във времето. Не подлежи на корупция, на натиск, на чужди интереси. Политиците откриха словото много преди журналистите. Може би в това се крие една от големите трагедии на човечеството. Научиха се да лъжат много преди да се заговори за истината. Натрупаха капитал и си създадоха медии, които да говорят каквото и както им е изгодно.
Те знаят какво искат да чуят хората. От половин час новини 25 минути - убийства, изнасилвания, измами, мизерия, в останалите 5 минути - евентуално някое проявление на човещина или достижение на ума, но по-добре снимка на дебелия гъз на някоя си или татуировка №257 и символиката й. Така след психозата колко е страшно по улиците и какви лоши неща се случват, просветва малка лампа в края на тунела. За да се погрижи за сигурността ти държавата те държи под око. Подслушва, следи, отделя внимание и ресурс. Има и всички основания - новините са те осведомили, че живееш в обстановка на недекларирана война. Е, бившият шеф на Държавната агенция за национална сигурност избяга безследно, но все пак да не издребняваме, България не е светът. Оправяй се както намериш за добре.
Цензура няма. Дори не си помисляй. Няма свалени от печат и ефир материали. Такова нещо никога не се е случвало. Журналистиката изпълнява съвестно своя дълг и не обслужва интереси. Няма държавни поръчки какво и кога да се напише или излъчи. Журналистите и политиците се срещат само по интервюта. Понякога журналистите стават политици. А понякога политиците пишат въпросите на журналистите и после преди да им отговарят казват "Радвам се, че ми зададохте този въпрос...". Понякога се оказва, че журналистите са агенти на държавни сигурности, разузнавания. Умеят да извличат информация, а с времето се научават и да търгуват с нея. Бонусите на занаята. Не е разумно да се разчита само на заплатата. Четвъртата власт все повече прилича на подпорна колона на първите три.
Медиите настройват обществото. Като пастирче стадото. Тези са лошите, тези добрите, действайте. Не е страшно, ако не можеш да четеш. Телевизорът или радиото ще ти го каже. Общественото мнение е, че ливадата в другия двор е по-зелена. А дали собственикът на ливадата не я полива по-често не е от значение. Конфликтът вече е създаден. Така се стига до решението за военна намеса. Необходимо е да се бомбардира ливадата, а после да продадеш на собственика тор и семена да си посади нова трева.
Атентат срещу свободата на словото? Той се случи много преди да затракат автоматите в Париж. Карикатури доведоха до масово убийство. След серия заплахи се стигна и до трупове. Нелепо е. Предизвестена смърт. Дали щеше да е в Дания, Франция или другаде, но вече е факт. Екипът е имал смелост да продължава да публикува творенията си и плати най-високата цена. Само че свободното слово не беше застреляно. Свободното слово умря когато започна да се подчинява на редакционната политика - да не обижда и маскари рекламодатели, спонсори и прочие важни субекти. Умря когато редакцията започна да коригира не само правописни грешки, а да маха цели пасажи, да заменя думи с по-меки изрази, да се наглася според обстановката. Свободното слово приключи когато фейлетонът "Бай Ганьо журналист" на Алеко Константинов стана настолно четиво на напористия жаден за слава тесногръд глупак решил да се скрие зад професионалното звание журналист. Колкото и да го припознаваме за български герой, бай Ганьо е международен образ, нека не се заблуждаваме.
В Германия треперят пред надигащия се неофашизъм под името ПЕГИДА, но никак не е случайно, че започна в Дрезден, един от центровете на Източна Германия, която и след четвърт век не може да изравни стандарта на живот със Западната. Французите си имат алжирците и мароканците, тунизийци, сенегалци и всякакви африкански имигранти. Немците си имат милиони турци. Двете най-силни икономики в Европейския съюз трябва да се справят с религиозното различие на прииждащите си жители. Малцинствата са принудени да се съобразяват с мнозинството. Поне на теория. Мюсюлманите не искат да бъдат дамгосани като терористи. Само че неумението да различиш под коя бурка има 10 кг експлозив не те прави расист на религиозна и/или етническа основа. Така че закон, който забранява определено облекло не е расистки, а защитен. Държавата трябва да се грижи за народа си, особено за тази част от него, която не живее в нея от година-две или двадесет. В глобализиращия се свят всеки се мести в търсене на по-добър живот, но не става да седнеш на готова маса и да дърпаш покривката. Светът е изправен пред криза, която не е изпитвал досега - съжителството на хора с коренно различни начини на живот в разбирателство. За да не се върне отново към време разделно изходът е само един - словото.
