Животът е красив

Двама с тебе като тъжни планети
разминаваме в безкрайността
Слънце в храма на душите ни свети
това ли е любовта?

Никога не съм подозирал, че ще напиша нещо за любов. Човекът, който не приема съществуването на подобно явление. Красиви жени колкото си щеш, напомпани мъжаги, пари, секс, влияние, фасон. Каквото и да се случва всеки го възприема като купон. Както се пее в една песничка - животът е приключение, а не посока. Правиш избори, които те влачат нататък по пътя. Понякога печелиш, понякога губиш. Понякога си твърд, понякога мекушав. Според случая, настроението, кой знае какво. Понякога ти харесва, друг път не. Раздразнение, умора, скука... познато. Твърде вероятно дори да не признаеш гласно, да си го помислиш поне. Има привличане, желание, страст. Впускаш се в рулетката. Адреналинът ти се вдига, усещаш палавата топлинка в себе си и се впускаш в приключението. Погледи, докосвания, целувки и се отдаваш на онова, което ти доставя удоволствие, както нищо друго. Спираш да мислиш, да се терзаеш, само и единствено желаеш. Да вземеш своето. На мига и за мига. Забравяш всичко. Толкова ти е хубаво, че не искаш да спираш... To be continued