Вятърът на промяната

В моето най-искрено детство си спомням една песен. Тя не беше просто хит, тя беше символ и така си остана. Говоря за Scorpions – Wind of change или казано на наш си език Скорпионите и техният Вятър на промяната! Велико. Дори да не съм го осъзнавал напълно по онова време. 20 години по-късно ми е пределно ясно, а какво ли ще бъде след още 20, ако съм още на тази земя. Полъхна този вятър на промяната. Тогава падна Желязната завеса и многото фалш зад нея, че и пред нея. Но майната и на политиката. Не за нея ми се говори. Осъзнавам острата нужда от промяна в живота си. Притиснат между действителността и амбицията. Недоимъкът на пари срещу охолството, демонстрирано очебийно. Не ми пукаше преди, не ми пука и сега. Само се чувствам изчерпан и за пръв път неподготвен. Липсва ми жаждата за битка. Имам нужда от полъха на вятъра на промяната. Не всяка промяна е за по-добро, но едно поне е сигурно – дава някакъв резултат. Доскоро си мислех, че ако намеря любов ще живея по-лесно. Може би е така. Поне битовизмите няма да ме дразнят толкова... предполагам. Любовта дава сили и едни хубави розови очила, които да позамажат картинката. Никой не би отказал. Поне така си мисля. Стига толкова по темата за нежните чувства и трепети. Сега е ред на силата. А тя се загуби дори когато съм стиснал юмруци и съм готов да нанеса удар. Казват, че с годините човек омеква или както се казва в един от любимите ми български филми “Рано или късно човек сяда в лехата на живота”. Само дето ми се струва, че седнах твърде рано, а нещо не мо га да се изправя. Болката всеки си я носи. Физическа или душевна. Едната минава или затъпява, другата не съвсем. Тук идват приятелите. Приятелите, които си намериха приятелки и все по-трудно намират време за по бира. Тя пък била висококалорична и нездравословна, какво остава за чаша ракия. Ракията пък е гадна, друго си е уискито, разбираш ли... Такъв си е българина. Чуждият задник ше излиже до блясък, а на своя диамант ше се изсере. Брутално. Това май можеше и да не го напиша, но пък нямаше да съм аз. Мнозина не ме харесват, проблемът си е техен. Аз като се погледна в огледалото виждам повече причини за гордост, отколкото за срам. Пък и грешките си ги признавам и се приучвам да казвам и Извинявай, че и Благодаря. Скоро може да усвоя и Обичам те. Знае ли човек какво го чака зад ъгъла. Не мога да искам да бъда себе си, мога да искам само да бъда по-добър. Поне спрямо себе си, оттам и към околните. На хората никога не може да се угоди, но пък не пречи кой знае колко да им помогнеш. Усмихвам се дори. Понякога и сам на себе си. От чист интерес. Готино ми е. Като си засиля някое парче или като се сетя за някой стар виц дето съм разказвал вече стотици пъти. Жив съм. И това е нещо, пък дори и само статистически. Пийвам си. В това лошо не намирам. Позамъглявам поглед, доставя си някоя радост и на душата. За няколко часа светът е едно по-хубаво място. Какво пък и мечтите все още са безплатни. Не съм и прочел и всички стойностни книги на тоя свят. Не че ще мога, но не пречи и да опитам. Пък и прочел съм вече няколко... Някои дори с това не могат да се похвалят, нищо че познават буквите. Е, има си и кусури битието. Подариха ми една кола ветеран, дето не я и карам почти. Нямам гадже. Не спечелих и награда за професионализъм, ама какво от това, всички сме аматьори. Готов съм. Новите предизвикателства идват. Кола все ще си купя и все си мисля, че такава каквато аз пожелая, а не някоя колкото да не е без хич. Жена все ще се намери. Работа има за целия китайски народ, че и за още. На живеца му трябва главня да го разпали едно хубаво от всички страни. В модерното време на технологиите на заден план отидоха хората. Сега е по-важно да имаш отколкото да бъдеш. Лъскавата ти количка, скъпия ти парцал те градят. О времена, о нрави! Казали го още древните латинци. И тогава имало златни премени и окъсани дрипи. Моралът отдавна е включил на задна и гледа скоростомера да види колко може да вдигне. Няма да се вайкаме. Никой не си избира времето и родителите. Идваш на тоя свят с плач и с плач си отиваш. Между сълзите намираш и някоя секунда да се усмихнеш. Тогава те снимат и те показват после, докато съвсем не те забравят. Портретът ми виси на стената. Може да е суета, може да е съвпадение. Инициалите са Д Г, но не са Дориън Грей. Според мен обаче и моят портрет ме изпива. Той си остава млад, докато аз напредвам във времето. Онова момче от стената имаше по-други представи и по-голям хъс. Онова момче трябва да се върне в мен и да ми даде силата. Живее ми се бе! Няма място за отстъпление. Кураж и желание! Това е важното. А тя смъртта, че ще дойде – ясно е. Една бърза целувка и безвремието на вечността. Не мога да мисля само за нея. Преди това има толкова недолюбени момичета. Раздадох от себе си. Тук и там. Всеки се надява да остави следата си. Успехът е променлив. Някои са останали във времето, къде с добро, къде с лошо. Та раздадох повече от необходимото. Споделих и малкото което имам. Еретично казано за атеист като мен. Сякаш съм спазвал Библията. Повечето пъти съм грешал в щедростта си, но разчистих ненужното. За какво са грешките, ако не се поучим от тях. Яд ме е на себе си понякога, че съм бил по-търпелив, но нима годините на разума и мъдростта не искат търпение. Случват се и хубави неща. Когато лъхне вятърът на промяната. Свежият въздух, който изпълва гърдите. Цветовете оживяват и радостта се връща. Един ветрец край морския бряг, който винаги стопля сърцето, въпреки че вее хлад. Един ветрец в планината, който винаги те подбутва да покориш върха, въпреки че всъщност духа срещу теб. Един ветрец, който раздвижва душата. Ето това бяха ключовите думи. Сами се подредиха. В низа на мисли. Повеят ме връща пак в дядовата къща. Сред лудориите на детството и така необятния двор. Сега го извървявам с двайсетина крачки, но пак ми е широко. У дома съм си и това е моят палат. Тази стара къща на два етажа и висящата лоза над половината двор. Олюпената мазилка, скърцащата дограма и чешмата с хладната изворна вода. Жив съм и това ми стига. Ще продължа напред. Защото мога и защото се уча с всеки ден. Уча се как да живея и все още мога да направя поне себе си щастлив. Каквото дойде. Любов и омраза, щастие и тъга, приятели и врагове. За едно сърце съм незаменим и то бие в мен. Затваряйки очи знам, че поне един човек ще иска утре да ги отворя. Поглеждайки към телефона знам, че и дълго да мълчи ще прозвъни и отсреща някой има нужда от моя глас и моята подкрепа. Главата горе и стъпка напред. Най-доброто предстои...