Безумно много .................................. съм обичал
Сринах всички богове
И тъй безбожно ................. аз обичах
Две очи бездънни и най-нежните ръце
Забравих себе си ........... забравих
Живеех , за да гледам нейното лице
Живота си дадох ......... и всичко направих
- да запленя това божествено сърце
............................................................... Уви
Не умея да говоря , да докосна нещо в нея
Тя е някъде с някого - тишината ми мълви
Дали да я зърна някога някъде ще доживея ?!
И как са безполезни думите , напълно ненужни , безсилни
Погледа не вижда нищо. Тъмнина. Ослепях !
Никога не ще узнае , че ТЯ е всичко
Някога ..... и аз ..... обичал бях !
И обичам !
27.Х.2004 г. Д.О.Г.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар