Никога не се научих да се плаша
че мога лудо да обичам
че няма всяка нощ да бъде наша
и че друг след мен ще те съблича
Никога не се научих да прикривам
любовта, болката или гнева
и с изкуствен смях да скривам,
че не желаех само плътта
Не ме е страх да ме забравиш
или да ми разбиеш сърцето
не си първата, която ще го направиш
и преди е било заето
Страхувам се да съм безразличен
и на себе си да не приличам
да не се превърна в поредния двуличник
и каквото не мисля да изричам
Много белези по мене има
останаха ми от онези на име "Любима"
Истинските воини по белезите си личат
и след хилядите битки душите им не си мълчат
Няма коментари:
Публикуване на коментар