Не.обич

Не се чуди защо не те поглеждам. Не се чуди защо не ти се обаждам. Не се чуди защо не ти пиша. Не се чуди защо не правя нищо от всичко, което си очаквала. Недей да се чудиш.
Не те поглеждам, защото ако очите ми попаднат върху теб се пълнят със сълзи. Защото ръцете ми вече не могат да те докоснат. Не ти се обаждам, защото като чуя гласа ти и всичко в мене се обръща. Думите са напълно безполезни и лишени от смисъл. Те нямат силата да ти предадат чувствата, да ти помогнат да разбереш и да усетиш какво си за мен. Не ти пиша, защото искам да си запазя някаква надежда че си оставила и нещо неизречено. Нямаме какво да си кажем. Ти си мълчиш. Така ти е хубаво. Без въпроси, без вина, без горчилка. Без разправиите, които ти липсваха, когато не беше решила, че съм нищо в твоя живот.
Не исках да те пусна да си отидеш. Не исках и да те спирам. Обичах те толкова, че не исках да си нещастна с мен. Всъщност те обичах толкова, че исках да си щастлива всеки ден. Когато беше до мен. И още те обичам. Непоносимо е, но не съм несправедлив. Когато някога посред нощ идваш в съня ми, за да се скараме жестоко или да ме целунеш без да ми кажеш нищо. Когато плача и се задушавам от тежестта в гърдите. Когато ти шепна "Обичам те", което не искаше да чуеш.
Не те поглеждам, защото нямам нужда. Когато затворя очи и те виждам. Не ти се обаждам, защото помня гласа ти. Не ти пиша, защото ти много рядко ми отговаряше. Избра си да си мълчиш. Да си отидеш и да забравиш. Да покажеш, че не съжаляваш, че не те боли, че не те интересува.
Не.обич. Единият да обича, а другият да не.