Как да обясня на сърцето си

Как да обясня на очите ми, че ще те виждат само по снимки. Как да обясня на ръцете си, че вече няма да се докоснат до теб. Как да обясня на пръстите ми, че няма да се преплитат повече с твоите. Как да накарам сетивата си да не усещат вече твоя аромат, да не рисуват чертите ти, да не се ослушват за гласа ти. Как да шантажирам паметта си да те заличи. Да скътае спомените - къде сме били, какво сме си говорили, какво сме правили, какво сме искали, какво щяхме да правим.

Как да обясня на сърцето си. Как да му кажа, че ти не го искаш, че то не е твой дом и никога не си го възприемала така. Не ти е било мило и скъпо. Не ти е било нужно. Как да му кажа, че си студена за неговите ласки, глуха за неговия език, сляпа за неговата добронамереност и отдаденост. Откъде да намеря сили да му кажа, че занапред ще живеем така. Как да му кажа, че неговите усилия са били напразни. Как да го накарам да разбере, че не ти липсва, че не те интересува какво се случва с него.

Как да му обясня, че очите ми те видяха и посяха в него копнежа. Как да му обясня, че ръцете ми те докосваха и създадоха в него страстта. Как да му обясня, че пръстите те обхождаха и то те опозна и запомни цялата в мрака. Как да му обясня, че желанието му да те усеща близо до себе си не е споделено. Как да му обясня защо сутрин, когато казва Добро утро не получава отговор. Как да заглуша плача му, когато те търси и не те намира. Във всеки миг, във всеки удар, във всяко затихване.

Всяка сълза, която то ми праща е по един въпрос останал без отговор.