няма заглавие

Бавно ... страстно .. се разсъбличаш
и изгаряш ме с очи
На удоволствие ме обричаш
както можеш само ти

С тебе играе си светлината
Ту нейна си, ту в прегръдките на мрака
У тебе съзирам жената,
която мога вечно да желая и чакам

Продължавай ... не спирай ... нито за миг
показвай ми къс по къс невероятната си красота
Кръвта ми кипва като на разярен бик
и адска жажда пламва в моята уста

Искам всяка част от тялото ти нежно да докосна със език
Всяка част от тебе да опитам
Дъха ти да усещам. Да чувам твоя стон и вик
Греха със тебе да изпитам

Разкошна си ... така ... застанала във сянка
Пръсти в моите едва преплиташ
Прелъстяваш ме ... подобно някоя вакханка
Застанала в обятията ми за нищо не питаш

За пръв път в живота си готов съм да се моля
и пред някого да падна на колене
Със теб не мога да се боря. Обещай да бъдеш само моя!
Ти си безвъзвратно влязла в моето сърце

Гледайки те във захлас все пак се чудя
дали когато навън се съмне
Няма аз да те загубя
Дали от мене ще си тръгнеш

Иска ми се когато се събудя да видя твоето лице
и след като сме се любили да си заспала сгушена в моите ръце
Пред мене стоиш разсъблечена ... напълно гола ... сега
Дано дланите ти са върху мен на сутринта!

Д.О.Г.

Аца Лукас - Рожден ден

Дали ти е още в живота
часовника, който ти купих
дали продължава добре да ти служи
както аз съм ти послужил

На мен тук ми е хубаво без теб
времето бързо минава
порок нямам, а всяка вечер
различна девойка ми идва

Лъжа, лъжа всички
грозно сам като преди

В пет следобед пиян съм
в осем и половина готов съм
аз всяка вечер спя сам
сякаш съм заразен

За бога смили се
не бих те викал кълна се
но днес ми е тежък ден
имам рожден ден

Годжи - Празна стая

Празна стая
със отворена врата
и сякаш влизат за ръка
тъга и самота

Празна стая
огледалото от лед
пита празното в очите ми
Защо не съм с теб?

Ти остави тук
тишина и студ
но аз съм с друга, мила
ти си вече с друг

Жив съм и след теб,
но не питай как
мразя си очите,
че те виждат пак

Празна стая
гледам пустото легло
дето правехме любов
след теб ще спи само

Празна стая
със стени от тишина
те са чували мечтите ни
защо мълчат сега

Ти остави тук
тишина и студ
но аз съм с друга, мила
ти си вече с друг

Жив съм и след теб
но не питай как
мразя си очите,
че те виждат пак

Нищо не си отива завинаги

Не ме интересува какъв цвят е косата ти, нито дали си се гримирала. Дали си сменила парфюма и дали още палиш цигара, докато си разбъркваш кафето и си махаш фибите. Дали пак слагаш ластик за коса на китката си, като малко момиченце. Не че си спряла да ме вълнуваш. Не че съм забравил. Дори признавам, че искам да те видя. Но не да те зърна случайно и отдалеч, колкото чертите ти отново да преповторят образа ти в мен. Така както искам да те видя аз, както винаги съм те гледал. Да те прегърна в обятията си. Толкова силно, че да усещам дъха ти по себе си. Да заровя лице в косите ти и да те целувам по челото, устните и врата. Да мълча и да потръпна. Да усетя ръцете ти, докато закривам дланите ти с моите, а после ги заключваш около гърба ми. Да искам да усетиш всичко, което бушува в мен и не ми дава покой. Искам да бъдеш щастлива. А повече от всичко искам да бъдеш щастлива с мен. Сигурно съм луд. Сигурно съм глупав. Сигурен съм, че не всяко минало няма и свое бъдеще. Бях сигурен, че не ме обичаш. Днес вече не изпитвам сигурности, но не съм изоставил и плахата надежда. Надеждата, че нищо не си отива завинаги. Никоя обич не свършва с раздялата.

"Не сме заедно, не сме приятели, сега сме двама непознати, които знаят много един за друг"

И единият от нас винаги ще иска да се запознаем отново, но не и за да бъдем приятели.