За теб

Когато тръгна на онзи път последен
отново няма да ти бъда мил
Задраска ли ме като спомен бледен,
който много те е наранил

Не са ти нужни моите ръце
от тях ти вече се гнусиш
сякаш те не са били по теб
милвайки те, докато заспиш

Очите ти не ме поглеждат
внезапно ослепели за своя стар любим
за да ми отнемат сетната надежда
че някога горели са, а после имало е дим

Шепотът ми е заглъхнал
и думите заклеймени са като лъжи
Топлина не съм ти вдъхнал
и не съм те обичал, както обичали са те преди

Ще те погледам малко и тихичко ще си отида
всяка дума бих повторил, всъщност те са само две,
но ти отдавна от устните ми ги приемаш за обида
и нищо не може да те убеди, че са от сърце

Нека това любов не е
и нека да ти бъда най-чужд в света
Нека ме осъди това небе,
ако в миговете ни нещастна си била

Аз ще тръгвам на онзи път от който връщане няма
и не искам да ме изпращат сълзи
С усмивка ще крача до края, бяхме двама
и бях щастлив преди до смърт да боли