Ние българите обичаме историята си. Всеки я знае по различен начин, а това, че в половината от нея не сме съществували е само формалност. Две робства с обща продължителност около 700 години, комунизъм за 45 години, две световни войни, национални катастрофи, икономическо разорение.
Ние българите не обичаме себе си. Празнуваме шумно, гордеем се колко сме изпили, колко сме платили, къде и с колко гащите сме си свалили. Така го разбираме живота - по цигански - днеска иху, утре тихо. Тая формула се е доказала. Това ни е единствената национална стратегия.
Като казвам, че не се обичаме, имам предвид нещо в стила на "Ше си запаля къщата, да му изгори плевнята". Чуждото нещастие е най-големият завод за нашата радост. Като му се случи нещо лошо на някой и следва почукване по дърво и тихото заклинание Добре, че не на мене.
Българинът е патриот. В кръчмата са се провели толкова освобождения на страната - от турското робство, от комунизма, от това или онова правителство. Всеки българин има план за управление - как да потръгне икономиката, как съдът да пълни затворите и т.н. Само му дай власт, той тая власт знае какво да я прави.
Българинът умее да се бие. Това са го разбрали всички, които са дръзвали да пробудят гнева му. Едва ли по света има нещо по-страховито от разярен българин със свити юмруци. Той може да опази всичко. Уви, може да открадне всичко. Тъмната му страна никак не е за подценяване.
Организацията е нещото, което в България никога няма да съществува. Веднъж се опитахме да организираме въстание и навсякъде започна по различно време. Левски е бил организатор и завърши на бесилото. Най-срамната бесилка в българската история. Той не доживя да запали фитила на въстанието, а народът за който умря дори не направи опит да го спаси. В един поет като Ботев се намери повече смелост от пишман революционерите да поведе 200 човека към гибел. По пътя към смъртта на българска земя се присъединяват двама. Жалко е. Без външна намеса свободата щеше да си остане мираж. Щяха да си шушукат покорните главици и да се молят на бога да ги спаси. 500 години молитви не им стигнаха да разберат, че богове няма и че цената на свободата е кръв.
Съседните градове и села се мразят. От завист и от тъпотия. Едните имали завод, другите имали по-голямо училище. Нищо не свързва тия хора в народ. Бай Ганьо е яхнал националната емблема. Простакът, хитрецът, далавераджията - национален герой и кумир. Да се уредиш на някоя службица, да си имаш апартаментче, виличка, кола. Да избягаш от село, от провинцията и най-сетне да се настаниш в София. А тия, които не са съгласни да живеят така се местят в други държави, защото не виждат светлина в тунела.
Политиката стигна до такива цинизми, като подмяна на историята - турското робство стана османско присъствие, "Аз съм българче" било излишно, съществуването на Движение за права и свободи на същите тия, които половин хилядолетие бяха загробили свободата и правата на българите. Още по-нагло е участието на българи, които никога не са напускали пределите на Криворазбраната цивилизацията. Държавата не ти е важна, тя ти е само инструмент да забогатееш. Народът търпи. Той винаги си търпи и чака. Чака това дето няма да дойде.
Аз обичам България. Такава каквато я познавам. С всичките й недостатъци. Обичам природата й, обичам духа й, обичам отказът й да изчезне, колкото и да я предават и продават. Обичам я така както би искала да бъде обичана всяка жена. Със страст, с болка, с ярост.
България не е държавата на крадците, продажните политици, мутрите и курвите.
