Време ти е да си ходиш

Време ти е да си ходиш. Не забравяй да си вземеш всичко, което остави. Избърши старателно отпечатъците си от мен, изтрий спомените - снимките, съобщенията, разговорите, номера. Заличи доказателствата, че аз и ти сме съществували на едни и същи адреси, че сме споделяли едно легло, една маса, един живот. Отречи, че съм те вълнувал, че съм бил в мислите и сънищата ти. Кажи, че не съм направил нищо за теб.
Време ти е да си ходиш. Да излезеш от сянката на сърцето ми. Не се обръщай, не се връщай. Напусни. Освободи квартирата. Прибери си и ножовете, които заби в мен. Не лекувай раните и не се хаби да кажеш нещо мило за сбогом. Спести си лъжата, че така е най-добре и за двамата. Ясно е за кого е добре. Още по-ясно е и за кого не е.
Време ти е да си ходиш. Да облечеш най-хубавите си дрехи и да сложиш от онзи парфюм, който от този момент насетне ще бъде моята отрова. Покажи ми какво губя. Кажи, че няма друг, че вината не е в мен, че може би някой ден ти и аз ще се съберем отново. Изиграй го така сякаш е истина. Макар и в себе си да знаеш, че това са последните лъжи, които захвърляш в лицето ми.
Време ти е да си ходиш. Недей да помниш нищо. Чака те някой по-добър. Някого към когото няма да си безразлична. Той ще получи от теб и друго освен тялото ти. С него всичко ще бъде различно. Няма да ти напомня на мен. Никога.
Време ти е да си ходиш. Всъщност това време отдавна мина. Време е да свикна. Да не те чакам. Да не се надявам. Да не страдам. Колко е лесно на думи.

Любовта не свършва в задънена улица. Не спира на знак Стоп. Не отива в кофата за боклук при плюшените играчки, няколкото снимки и другите вещи, които изведнъж са станали излишен багаж на миналото. Няма копче Включено/Изключено. Няма смъртен акт.