Старата къща опустя
вратата вече е заключена
в тоя дом живя
баба, дядо и много внучета
Празна стая и снимки по стените
тежък въздух от болка и тишина
А тука щастливи бяха дните
и усмихнати запомних любимите лица
Сега е вече мъчно,
загубих част от мене,
но обещах си неотлъчно
да навестявам тая къща, докато дойде и моето време
сряда, август 27, 2014
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
3 коментара:
Красиво! Доста тъжно, но и много красиво!
Браво, страхотно е!
Браво, страхотно е!
Публикуване на коментар