Не стой на гроба ми

Не стой на гроба ми и не ме оплаквай
не съм там, не спя
Аз съм хилядите ветрове, които веят
аз съм диамантените отблясъци по снега
Аз съм слънчевата светлина по откъснатото жито
аз съм нежният есенен дъжд

Не стой на гроба ми и не скърби
аз съм росната трева на зазоряване
Където тихите океани докосват земята
аз съм следите от стъпки по пясъка
които да те преведат през изморителния ден
все още съм тук, винаги ще остана

Когато се събудиш в сутрешната тишина
аз съм бързата приливна вълна
от мълчаливи птици, които летят в кръг
аз съм звездите, които светят през нощта
Не стой на гроба ми и не плачи
не съм там, не съм умрял

Мери Елизабет Фри