петък, октомври 05, 2012

Такъв е бил животът на Даката

 Може би на всеки се е случвало поне веднъж. Да се разминеш със смъртта. Да си помислиш, че това е края. Този кратък момент, който може да те промени. Тогава си помислих какво бих искал да направя в последните си мигове.
Искам да кажа на една жена още веднъж "Обичам те". Искам да помилвам неродените си деца. Искам да усетя тревата бос. Да ми замирише пак на сено, на ванилия, на вино. Искам устните ми по устните на тази жена, а ръцете ми по талията й. Искам да я видя как се усмихва. Искам да стисна ръка на приятелите си. Силно. Да им благодаря за всичко. За пиянските вечери, за подкрепата, за миговете, в които са ме спасявали от смъртта.
Не съжалявам за нищо. Имал съм и нямал съм. Обичал съм. Губил съм. Такъв е бил животът на Даката.

Няма коментари: