не подавам пръв ръка
не казвам първи здрасти
фенове са ми дори и шибаните полицейски власти...”
Всеки ден получавам поредния си коз срещу смехотворната държава с жалката действителност. Все едно гледам мижав екшън с долнопробен сюжет. Некви надъхани типове, наблъскани с химикали, загубили приликата с хора, се разкарват насам-натам със затъмнените си скъпи возила. Те са си държава в държавата. Законите и правилата са им чужди. Обикновено гледат лошо и с празен поглед. Героите на времето. Посмениха гардероба и 190-ките, понаедряха още с по-качествен зоб и вече не вкусват боб. Явно някой има нужда от тяхното охолство и неприкосновеност.
Гарван гарвану око не вади. Удобно им е на определени фигурки да имат параван. По веригата бушони достатъчно. В тая земя, опасана от бодлива тел и надписи Bulgaria, всеки си е сам и шериф и апаш. Справедливостта си я раздаваш пак сам – дразни те някой, що трябва да се занимаваш да го съдиш. Докато мине делото вече ше си забравил за кво си се подразнил. Я по-добре вземи му плесни неколко шамара и го сритай едно хубаво. Бий да те уважават. Тия са уважаваните, спор няма. Такова уважение е паднало, че няма докъде. Пазят се и има за кво. Наредени са като домино и като падне един и след него започват като коледни лампички да горят. Че чак и „Евала” чакат да им правиш. Като е яхнал нещо с размерите на танк и очаква, че си му длъжен да му направиш път. 
Само дето каляската му е 90% крадена, а дори да е от другите 10% не са му издали касова бележка, че е купил и пътищата. Колоритна паплач. Куките и те са да отчетат дейност. Па и като блажнат и глей ква усмивка. Ше кажеш, че са ги наели за реклама на паста за зъби. Идеален порочен кръг. Па после да обясняват, че немало перпето мобиле. Всичко има. Приготви си точната сума и гледай кво се случва. Покупко-продажба. Всичко – регистрации, имоти, коли, фирмички, внос-износ. После кво се оказва – уж въртим успешен бизнес и сме се облекли последен шик, а всъщност се осигуряваме на некви си там минимални заплати. Ефенди, само кошулите ти са към да речем шест месеца труд на тия пари дет си ги писал пред държавата. То ква държава. Все едно на умрел писмо да пишеш. Толкова и четат. Та да си кажа и за куките. Дето ме удостояват с внимание. Да се почувствам и аз жив, елемент на обществото. Леко ми писна да ме проверяват както си ходя по улиците. По-често от шофьор взеха да ме спират. То не е толкова лошо, само дето си отчитат дейност с мен. А и аз и те знаем кои са тия за панделата. Носят некви треволяци и прахчета, пищови и т.н. На смотаната държава са й виновни хората, които не са групировки. За тва нищо чудно, че съвременната мечта е да си мутра. Тогава си над нещата. Ама много над. Почти си божествен. Само дето оловото те лови и те трови. 9-10 куршума и Game Over. Познай кво – не може да рестартираш и куфарчетата с мангизите нема да ти купят и една секунда повече. Кофти, а?!
Няма коментари:
Публикуване на коментар