Простотия до шия! Всеки ден, всеки час!

Омръзна ми от простаци, курветини и паплач. От липсата на какъвто и да е ред и правила. Такъв хаос и в космоса няма. Всеки ден си казвам, че няма да се ядосвам, но простотията взима връх. Просто залива отвсякъде и все едно съм в морето, а дъното не се вижда. Цървулът, дето е продал на дядо си нивите, се настанил удобно в мерцедесчето (напоследък също станаха модерни и аудитата – уточнение, да не се обиди някое цървулче – б.а.) и като си допуши „Марлборо”-то, що да си цапа пепелничето, сваля джама и мята фаса на улицата. Няколко минути по-късно или да речем петдесет метра след цървуланкото ежедневието предлага нова картинка. Стегнати дънчици, набутани под колената във високи и по възможност лъскави ботуши. От кръстчето нагоре над с мъка закопчаните дънки преминаваме на друг екваториален пояс – някоя ефирна блузчица или потниче да се види поне деколтето. Така де, като на краката им е топло, трябва да има баланс – що циците да не са отвън. Гримът пък явно е дело на някое студио за красота, в което са назначили бивши мазачи и шпакловчици от трудови войски. Демек богато омацано и загладено с маламашката. Барем забележи някой „подходящ” циците и старанието, да се повози и тя на мерцедесче (ауди, бмв, бентли и т.н. за над 100 хиляди калясчици). Отърсвам се от тия дребни детайли на битието, които се повтарят, като латиносериалче в обедния пояс на всички телевизии по света, но най-вече у нас. Преминавайки през „олигархията”, окъпана в автолукс и миризма на достъпно скъп тютюнец, и „продажната любов” – „докато возиш, ше ти духам”, стигам до „простолюдието”. Онези бе, „простичките” хорица. Дето бачкат. Да бе, тия идиоти. Чакат си заплатите всеки месец. Да си покрият сметките и заемите. Ако могат. „Простичките” хора, дето имат поне по едно висше образование, а и да нямат, поне се опитват да бъдат нормални. На около -5 градуса няколко от тия „простите” стоят и чакат. Ама не филанкишията, а градския транспорт. Смели хора. След около десетина-петнайсет минути взе, че мина превоз. Удоволствието да се повозиш струва един лев. Трудно е да си представиш, ама има и такива луди, дето си дават кинтата. За отопление в превозното средство левчето е деноминирана валута. Само се возиш, батка, жалим. Повозих се, да се постопля не можах, но поне успях да сляза преди да ми се привиди мамута от „Ледена епоха”. Взех, че слязох пред МОЛа. Да си омешам капата с цивилизацията. Като се озовах вътре и си викам „Ето докъде стигна напредъкът на хората. Голям е, величествен е, парно има. Обикалям по етажите, магазини за всичко. Чудна работа. Сещам се за Алеко, не бе, не тоя на Витоша, да бе, тоя от столевката. Добре, че го сложиха на едра банкнота да го види и цървула. Та сетих се за Алеко и бай Ганьо, дето изръшнал Европата, то Браила, то Букурещ. А аз – седя си в МОЛа в София и вече изръшнах чужбината. Дрешки, парфюми, техника. Вече съм бил в Италия, Франция и Япония. Абе всъщност нещо ми подсказва, че май навсякъде съм в Китай. Сигурно надписът Made In China има нещо общо. Забелязвам, че цървула бил герой на биологичен експеримент – клонирали са го. Пълно е с негови копия. Разхождат се насам-натам, търсят си официални анцузи. Тъй като 99,9% са забогатели от собствения си труд, обяснимо ръцете им са големи. Заякнали от неуморната работа да носят на гръб. Така и гърбовете им са придобили формата на четирикрилен гардероб. Симпатични хорица. Финансовите им възможности нямат нищо общо с многобройните им фенки. Жените просто си падат по елегантния им стил и аристократична осанка. Не, няма проституция у нас, те просто си говорят за звездите. Купих си и аз нещо от МОЛа. Новият парфюм на Гучи – „Педеручи”?! Не бе, копеле. Маратонки на промоция, свалени от 150 на 149,99?! Не бе, копеле. Два сандвича от МакДоналдс за 2,30?! Не бе, копеле. Открих книжарница бе! Та си купих две книги. Не, не новия брой на елитно мъжко списание, бе копеле! Тия издания си ги купува холдингът на Цървуланко – да си разглеждат картинките, бе копеле. Аз мога да чета, ама сега не е модерно бе копеле. От супермаркета на подземния етаж си взех нещо за хапване. Не бе, не съм в подземния бизнес, просто там продават храна. Приключих с МОЛа. На въздух, ама не на къв да е, а на европейски въздух излязох. Малко резлив. Сигурно, щото е декември, ма зимата винаги ни изненадва бе. Вземе та дойде тия дни около Коледа, а парното не забравят да го пуснат в края на октомври, кво кат беше 20 градуса. Нещо понамирисва тоя въздух. Може би има нещо общо с мерака на някой около мен да спести за ново парфюмче, като не се къпе и често да хаби вода. Явно си е купил менте миризляк, щото не скрива спестените стотинки за сапунче. Сега като се пооглеждам в по-широк диапазон забелязвам, че в километричното задръстване, дето свързва Младост с Люлин, болшинството коли са били живи свидетели на разпадането на Берлинската стена. Има и такива, които май са слушали някоя реч на Сталин на площада в Кремъл. Техните пръдни на СО2, придружени с изповядващите религията на „Душ в неделя, ама коя не съм уточнил” ме карат да почувствам благината на Евросъюза. По-голям европеец не съм се чувствал никога, дори когато в невръстна възраст ме влачеха по митинги, за да съм и аз революционер. Уж някакви си тръгнаха, уж други дойдоха, а накрая се оказаха едни и същи. Доносници, послушковци и посерковци. Все пасмина. На всеки метър. Буквално. Не бях минал и 20 метра от великото здание на капитализма, както обичат да се изразяват някои, и оп спира едно черно ауди а8 от старите с двама цървуланковци вътре. Тъй като най-дясното платно е на практика паркинг за желаещите да се доберат до свещената сграда, цървуланкото зад волана спира в свободното за движение платно. Щрака едни аварийки (99% единственото копче на таблото, което знае за какво е, щото е точно като на москвича на дядо му) и без никакви грижи си отваря вратата. Тука идва моментът да покаже щедрост, така и така е задръстил вече шосето, че и си държи вратника отворен, като на клозета у тях си, и се привежда и вежливо пита „колегата” – „Ти нешш`о искаш ли, бе брато?”. Спътникът отклонява офертата с едно „Тцъъ” и светкавично е уведомен „Е, с`а ше дойдем, само да си вземем едни дъвки”. Евала, тикварче, голем ти е рейтингът. Засенчваш риалити шоутата. Тарикат си, нема две мнения. Научил си си сценария. Евентуално, ако вземе някой полицай да те притесни, това е само теоретично, разбира се, имаш едни 50 кинта да се почерпи за твое здраве. Здравичък си си, пък и да не си ги работил тия пари, та да не ги дадеш на ченгето. Нали и той семейство храни, неговата кола и тя бензинец харчи. Душа човек си, тикварче. Грижиш се за всички. Държиш полицията сита, че гладен полицай от айдуци, пази ли бе?! Ти знаеш най-добре, тикварче. Само това знаеш. Ама и то ти е достатъчно. Герой си ти, пример за подражание. Само ти и тия по филмите имате такова кожено яке и карате коли по 500 коня. Чек`й да познаем бе, тикварче, сигурно имаш мно`о як телефон, а?! По магазините върви към 2 бона, ама ти откъде ше знаеш колко струва, не си го плащал. Свети цветно, а, па и се чудиш що има толко много копчета, като ти тря`ат само две – да вдигнеш и да затвориш, нали така?! Цървуланко, за къде си без дъвки?! Дъвките каляват човека, помниш ги и ти „каменарките” – радостта на зъболекарите, па и пестиш от пасти за зъби, нали?! Курволетините сами си идват, за сметка на това пък се стремят да останат максимално дълго. Ше има парцалки, почерпушки, разходки по магистралата, къде в пряк, къде в преносен смисъл. Те от бой и ебане не се плашат. Даже повечето ги харесват в комплект. Ако се надрусат даже може и да не усетят, ако случайно на цървуланкото дулото му разглежда подовото покритие. Дет се вика не са за едното ебане. Повечето и за половин не стават. Разходката продължава. Разходите и те. Сблъсъците с простотията – без съмнение. Сричащи неграмотници, обаче с претенции. На основата на какво остава неясно, както и отговора на въпроса „Къде свършва космоса?”. Вместо да си мълчат, нагло размахват пръст. Ако им мине номерът, ако ли не – ни лук ял, ни лук мирисал. Нали така, драги ми Андрешко? Да бе, на теб ти говоря. Не се прави на глух. Добре им е на наглите, все някой друг им излиза виновен. Излизат като на пленум, чертаят ти светлото бъдеще, прогресът, говорят за професионализъм, равенство, свобода, чак от умиление да се просълзиш. Пропаганда и лицемерие. Поне да можехте две изречения да вържете в прав текст, изговорени или написани, все тая. Еднакво ви е трудно обаче. Кухи лейки. Само претенциите са ви големи, иначе издишате, ама яко. В реката отгоре плуват лайната, а на дъното са камъните, които течението няма сила да помести, щото си тежат на мястото. Всеки ден си обещавам да не се ядосвам на простотията, а тя мръсницата на всеки метър ми се вре в лицето. Простите и наглите няма да ме уморят. Скоро им изтича мандата и с кеф ше им пусна водата. Защото „колкото по-големи лайната, толкова по-малка щетата... моралната де”.

P.S. Приликата с реални лица и събития Е НАПЪЛНО ДОСТОВЕРНА!