По-добре да съм пепел, отколкото прах

Не предизвиквай човек, който не се страхува да умре.

Минава 3 през нощта. За кой ли път вали. Лято е. Макар че не пуша ми се иска да изляза на балкона и да дръпна един фас. Бъркам в кутията и си взимам запалка. Паля си и пускам първото кълбо дим. Не е дори хладно или поне аз не го усещам. Очертанията на дърветата едва се полюшват, а дъждът се усилва. Сякаш усеща частицата ярост у мен. Добре ми е. Блаженството на природата в големия град ме кара да се отърва от раздразнението, че вали вече цяла седмица. Идва ми да се поразходя, но вместо това ме обвземат други мисли. Всичките ми планове и идеи за бъдещето, всичките ми желания... Един мъж в началото на своето себедоказване. Прочетох една хубава мисъл – Човек винаги получава по-малко отколкото иска от живота. Това обяснява повода огромна част от хората да са нещастни, чувствайки се такива. Не е идеалното обяснение, но е мъдро казано. От една страна съм доволен – имам работа, в доста отношения постигам поне малко в насоките, които искам. Успях да положа основи на проект, случиха се щастливи събития. Обещавам още усилия. Трябва ми повече самодисциплина. От друга страна изпитвам колебания – дали да продължа в България или да обиколя да видя какво ще предложи светът. Отворих си биричка. С парите, които изкарвам ще успея да свържа краищата сега. Мъжката ми отговорност иска повече, а егото ми много повече. Всеки иска със съзнанието, че заслужава. Един от любимите ми автори – Джак Лондон е умрял на 40 години. Мнозина биха си помислили и казали – млад. Не! Въпреки несгодите на съдбата си той е изживял всеки ден от живота си максимално. Негови са думите: “Човек трябва да живее, а не да съществува”. Майсторът на късия разказ, в който смъртта или покосява или битката с нея разкрива пълният човешки потенциал за жажда за живот. Като всеки стъпвал и дишал по тази земя съм имал своите тежки моменти. Дори съм призовавал смъртта, понякога, чувствайки, че съм в безизходица. След всяка буря идва лъч светлина. Някои ги е страх от бурите. Чувайки продължаващият дъжд, осъзнавам, че дори е нужен. Той отмива старото и оставя след себе си чувство за свежест. Всеки ден е ново начало, ново предизвикателство. В един класически руски филм по мотиви от разкази на Максим Горки старият циганин каза така: “Ставай сутрин рано със слънцето и нека смъртта ти дойде навреме”. В подходящите ръце или усти силата на словото е поразяваща. Често пъти това което миналото иска да ни каже е това което бъдещето не иска да чуе. “По-добре да съм пепел, отколкото прах”. Изкуших се да цитирам още веднъж Джак Лондон. Харесва ми смисълът на тези думи. Така искам да изживея живота си дори и ако днешният ден ми е последен. Страх изпитват всички, смелост – малцина. Решителността да живея достойно е моят източник на смелост. Нямам нужда да вярвам в богове, достатъчно ми е да вярвам в себе си. Щастливец съм, защото дори когато се усещам самотен, знам, че има поне един човек, който ще скърби, ако ме няма. Направих първите няколко крачки по пътя. Колко ще бъде дълъг не знам. Стъпката ми ще остави следа. Дали ще имам късмет и сили да довърша започнатото? Времето ще покаже. Не можеш да си господар на целия свят. Никой не ти е гарантирал безоблачен живот, затова приготви се за битка. Дръж близо до сърцето си тези без които то не би издържало. “По-добре да съм пепел, отколкото прах”.
5:02 ч
27.07.2008 г