Разочарованието

Колко е нужно, за да се разочароваш ?

Една секунда ? Един жест ? Един поглед ? Не може да не си се попитал/а какво те натъжава. Най-често те разочарова ако останеш неразбран/а. Ако си се постарал/а и си останал/а неоценен/а.

Опитваш се да постигнеш нещо или да свършиш нещо с цялото си внимание и умение и не постигаш резултат. В същото време някой друг успява с по-малко усилие или може би с късмет. Кой знае. Огорчението си е факт. Кара те да се чувстваш кофти. Писнало ти е да те пренебрегват, да се опитват да те ограничават. Искаш своя простор, за да покажеш какво можеш. Понякога си е дразнещо, че дори след като опиташ отново нищо не се променя.

Къде търсиш вината ?

В себе си ? В липсата на шанс ? В обстоятелствата ? Където и да е вината не е основната причина да се разочароваш. Преживей го. Ако се стремиш винаги към възможно най-доброто в една ситуация поемаш риска да преглътнеш и резултат, който не те задоволява. Това обаче не те спира да продължиш да опитваш. Все някога късметът ще застане на твоя страна. Понякога няма логика, но нещата се случват. Можеш да окажеш своето влияние над събитията, но никога не можеш да ги контролираш напълно.

Усмихни се :) Предстои ти хубав ден, дори ако този не е бил такъв. Всичко което имаш винаги и по всяко време на този свят си ти. Поставиш ли си цел няма сила, която да ти попречи да я преследваш, докато не я реализираш.

Както се казва в една моя любима реклама - KEEP WALKING :)