понеделник, януари 12, 2009

Кризисна поезия

Да се завърнеш в бащината къща,
радиаторите там са толкова студени,
а той принуден е да плаща,
че управляват ни олигофрени

Да те посрещне майка ти на прага
подавайки ти чашка чай
Виждаш си дъха, но ти е драго
мила родино, ти си земен рай

Навън е 15 градуса под нулата
няма газ, но пък има тежка криза
Чудя се дали да не опаковам и към Кулата
и от там към наклонената в Пиза

Без топлина останал всеки дом
прилича на развалина
ще се натряскам с бутилка ром
да посрещна сутринта

В мощна коалиция с мастиката
ше си кажа мнението за политиката
Министрите и депутатите
с полъха на вятъра на въжета да се клатите

Наврели сте се под дебелия юрган
и до дупка сте усилили климатиците
една смрадлива долнопробна сган
това сте всички вие политиците

1 коментар:

Plam каза...

mnogo naturalistichno. i vypreki tova radva poetichnata notka v glavata mi.
*rykoplqskane*