Дочаках пролетните дъждове
болката ми да отмият
Видях отново зелени цветове
скоро цялата земя ще я покрият

Слънчеви лъчи пробиват сивкавия купол на небето
а преди минута само ромолеше
Ситни капки по стъклото в такта на сърцето
а то нашепва - каквото беше, беше

Нов живот се ражда, ще се преродя и аз
макар и не видимо различен
Същият ще си остана и в профил и в анфас
с осанка на човек меланхоличен

Ще се усмихна тихо на настъпващата пролет
усещайки полъха на вятъра и аромата на цветя
Приветствам птичките и песента на техния полет
и спомням си момичета като картини без имена

Проблясва в очите ми стаеният пламък
запален от искрица надежда
Все още не съм целият от камък
или поне така ми изглежда