Ето го и каменният лик на поета
Очите му сякаш вперени са в мен
Край нас бушува тихичко морето
изпращаме топлия ден
Римите се смесват с прибоя
и потъват в дълбините на синевата
Статуята сякаш е моя
и на раменете ми подпрели са се небесата
Напуска ни и слънцето подобно някоя любов,
оставяйки по пясъка изгарящи следи
Притъмнява хоризонтът в червен обков
Морето шепне - какъвто искаш - такъв бъди!
Нима животът не е миг, песъчинка, случайна нота?!
Ако не ти го кажа днес, дали ще мога утре?!
Ще отмие ли дъждът срамът на нашата Голгота?!
Обичам те и толкоз, заключена си в мене вътре!
Поетът все още си е тук
Разказа ми за него и за нея - любовта
Морето цялото потънало е в слух
Вечерта знае, че денят напразно не умря!
Няма коментари:
Публикуване на коментар