Скитникът не може да скърби

Бездомник, несретних и пройдоха
Живот далеч от маските и светлините
Много си отидоха, а малко дойдоха
Не се задържаха наоколо жените

Няма смисъл от молитви и терзания
Немилостиво и високо е небето
До него не достигат стон и желания
Смъртоносно тихо е в храма на сърцето

Един човек срещу цялата вселена,
а той загубил е воля за борбата
Една душа цялата изпепелена
останките й разхвърляни са по земята

По пътя някъде имаше ли и надежда
Очите кротичко мълчат
Виждали са я в прелестна одежда
Опитаха се да я спрат

Тя отмина с разпуснати коси
С грациозна крачка продължи напред
Скитникът не може да скърби
За него няма печеливш билет

Коварни са измамите на сетивата
Пред погледа е близо, а до сърцето толкова далече
Все някой губещ е в играта
Загубите някак твърде много са вече

Не ще го помни никой, не се и той залъгва
Ще го приютят при себе си звездите
Финалът кратък е, макар историята му да е дълга
Той простил се е с мечтите

Заглъхват стъпките му в мрака
Силуетът му останал е без сянка
Нищо той не чака

20.VІІІ.2009 г