Отмъсти ли си

Има нощи в които не спя
Има дни, които минават просто така
Да свивам юмруци и да проклинам сърцето
Да те изтръгвам от мен и да ми се навираш в лицето

Пак се уча да привикна със самотата
Да свикна, че си отиде и те няма
Да преживея спомените и тишината
Да преболея, че била си измама

Да спра да те търся с поглед из тълпата
Да си призная, че не бях обичан
Да запомня, че ти беше жената
от която с добри думи не бях наричан

Да приема някак, че ме остави
и да изчезнеш беше нетърпелива
Набързо всичко забрави
и сякаш никога не си била щастлива

Дано поне се гордееш,
че да ме раниш си успяла
С радост ли живееш,
че с лъжи в обятията ми си спала

Е, успя ли да си отмъстиш
за онези другите преди мен?
Хареса ли ти да ме прелъстиш
и да ми сложиш етикет "Употребен"

Не искаш обич и протегната ръка
Не вярваш в любовта
Била си оставена и наранена
Вместо единствена си студена

Светът и аз. Аз и светът

Сякаш беше близо. Сякаш беше тук. Сякаш беше с мен. Сякаш била е с друг...

Светът на абсурдите. Светът, в който хора умират от глад, от жажда. Светът, в който няма нищо за никого, а в природата всъщност има всичко за всеки. На Майка Тереза принадлежат думите - "В света има по-голям глад за обич, отколкото за храна". Светът, в който има само един господ и той се нарича пари. Модерният свят, в който можеш да си направиш операция на кривия нос, да си присадиш цици, да си удължиш оная работа, да си надуеш устните, да си изпънеш кожата. Модерният свят, в който няма лекарства срещу рак, СПИН и можеш да умреш от грип.

Модерният свят. В който от значение е какво имаш, а не какъв човек си. В който можеш да излъжеш природата, като промениш външността си. В който чувствата нямат никаква стойност, дори напротив - напълно излишни са. Модерният свят. В който основната цел е да имаш колкото се може повече. Без значение колко всъщност ти трябва. В който думите "Обичам те" се възприемат като поредната долнопробна лъжа в състезанието да манипулираш. Модерният свят. В който не трябва да правиш нищо за другите, ако няма да има облага за теб. В който вместо да подадеш ръка на някого в беда го риташ, за да не се изправи. Модерният свят, който се напълни с учения за позитивното, а всъщност върви точно в обратната посока.

Светът на низките страсти и изгнилите сърца. Светът на страха и разочарованието. Светът на коварството и подлостта. Светът за когото си глупак, ако си готов да дадеш шанс на някого да ти бъде по-скъп и от самия теб. Светът на материалния лукс и душевната пустош. Светът на самотата и изкуствените цветя, изкуствените усмивки, устни, гърди. Светът на имитацията. Имитацията на живот. Светът на комуникациите, а всъщност свят на мълчанието. Светът на лицемерието и премерените думи, които не казват нищо. Светът на големите претенции и дребните сметки. Светът на напомпаните мускули. Светът на симулирания оргазъм и симулираните взаимоотношения. Светът на случайния секс. Светът, в който можеш да си с някой, а да си с никой.

"Бях безсилен пред простата истина, че не бях обичан". Не, не съм първият, който не е бил обичан. Няма да бъда и последния. "Защо всичко е илюзия? Животът, смъртта, желанието да бъдем обичани?". Не знам. Не ме е страх. Не ме е срам. Не съм виновен. Бях, съм и ще бъда себе си. Нося си спомените, раните, болките и сърцето. Каквото остана от мен. Няма да свикна. Няма да намеря покой. Такъв съм. Не съм за тоя свят и той не е за мен. Шептях, вместо да викам. Милвах, вместо да удрям. Плаках, вместо да проклинам. Сам съм. Други няма. Жив съм. Не съвсем, не съвсем. Бяхме двама, а всъщност винаги съм бил сам. Благодаря. Не искам да бъда там, където не съм желан. Понякога нощем, когато ми натежи толкова, че очите ми се замъглят и те търсят в празното легло, си спомням, че всъщност ти си отиде. Не съм те пуснал. "Ако обичаш силно нещо, пусни го на свобода, ако се върне при теб ще бъде завинаги твое, ако ли не - никога не е било". Сега знам. Не сме били "ние". Бяхме само ти и аз. Аз, който те обичам, и ти, която не ме обичаш.

"Не можеш насила да накараш някого да те обича, а и няма смисъл".

Закъснялата молитва на един грешник (видео)

Научих...

Научих, че съм смел,
защото обичах без страх

Научих, че съм смел,
защото казвам каквото мисля

Научих, че съм смел,
защото имам мнение, дори когато не съм прав

Научих, че съм смел,
защото презрението не ме уби

Научих, че съм великодушен,
защото обичах без да бъда обичан

Научих, че съм великодушен,
защото мога да изпитвам мъка

Научих, че съм великодушен,
защото страдам, ако причиня болка

Научих, че съм великодушен,
защото мога да дам всичко от себе си

Научих, че съм силен,
защото в гнева си не забивам юмрука си в плът

Научих, че съм силен,
защото нося с гордост белезите си

Научих, че съм силен,
защото имам волята да не изневерявам

Научих, че съм силен,
защото дадох в сърцето ми да живеят измамници

Научих, че светът е пълен с подлеци,
но в моят свят те не могат да виреят

Научих, че могат да ме излъжат,
но не могат да ми отнемат истината

Научих, че могат да ме напуснат,
но не могат да унищожат миналото

Научих, че не мога да съм оценен
от хора, които търсят само изгодите

Научих, че могат да ме засегнат,
но не могат да накърнят достойнството ми

Научих, че винаги ще виждат недостатъците ми,
тези, които са вечно слепи за същността ми

Научих, че тези, които искат да ме променят
се стремят да им заприличам на друг, който ги е белязал

Научих, че тъмната ми страна може да всява страх,
но се плашат тия, които имат основания да са уплашени от мен

Научих, че докосването ми може да запали огън,
но само в тия, които душите им горят

Научих, че за някои подлостта е начин на живот,
но в моя живот тия са осъдени на смърт

Научих, че не ми е нужно да съм герой,
за да се харесам на себе си

Научих, че тия дето живеят в подозрения
са тия към които трябва да съм подозрителен

Научих, че не трябва да съм самовлюбен,
за да се възхищавам на себе си

Научих, че съм истински мъж
и това няма нищо общо с колко пари и жени имам

Никога нищо за никого!

Никога нищо за никого!

"Приятели" и "любими"
Лъжи, лъжи и пак лъжи

запомнете, че всичко се връща! Горчиво.

КУРВИ СБОГОМ
дойдоха
МЪЖКИ ВРЕМЕНА