Светът и аз. Аз и светът

Сякаш беше близо. Сякаш беше тук. Сякаш беше с мен. Сякаш била е с друг...

Светът на абсурдите. Светът, в който хора умират от глад, от жажда. Светът, в който няма нищо за никого, а в природата всъщност има всичко за всеки. На Майка Тереза принадлежат думите - "В света има по-голям глад за обич, отколкото за храна". Светът, в който има само един господ и той се нарича пари. Модерният свят, в който можеш да си направиш операция на кривия нос, да си присадиш цици, да си удължиш оная работа, да си надуеш устните, да си изпънеш кожата. Модерният свят, в който няма лекарства срещу рак, СПИН и можеш да умреш от грип.

Модерният свят. В който от значение е какво имаш, а не какъв човек си. В който можеш да излъжеш природата, като промениш външността си. В който чувствата нямат никаква стойност, дори напротив - напълно излишни са. Модерният свят. В който основната цел е да имаш колкото се може повече. Без значение колко всъщност ти трябва. В който думите "Обичам те" се възприемат като поредната долнопробна лъжа в състезанието да манипулираш. Модерният свят. В който не трябва да правиш нищо за другите, ако няма да има облага за теб. В който вместо да подадеш ръка на някого в беда го риташ, за да не се изправи. Модерният свят, който се напълни с учения за позитивното, а всъщност върви точно в обратната посока.

Светът на низките страсти и изгнилите сърца. Светът на страха и разочарованието. Светът на коварството и подлостта. Светът за когото си глупак, ако си готов да дадеш шанс на някого да ти бъде по-скъп и от самия теб. Светът на материалния лукс и душевната пустош. Светът на самотата и изкуствените цветя, изкуствените усмивки, устни, гърди. Светът на имитацията. Имитацията на живот. Светът на комуникациите, а всъщност свят на мълчанието. Светът на лицемерието и премерените думи, които не казват нищо. Светът на големите претенции и дребните сметки. Светът на напомпаните мускули. Светът на симулирания оргазъм и симулираните взаимоотношения. Светът на случайния секс. Светът, в който можеш да си с някой, а да си с никой.

"Бях безсилен пред простата истина, че не бях обичан". Не, не съм първият, който не е бил обичан. Няма да бъда и последния. "Защо всичко е илюзия? Животът, смъртта, желанието да бъдем обичани?". Не знам. Не ме е страх. Не ме е срам. Не съм виновен. Бях, съм и ще бъда себе си. Нося си спомените, раните, болките и сърцето. Каквото остана от мен. Няма да свикна. Няма да намеря покой. Такъв съм. Не съм за тоя свят и той не е за мен. Шептях, вместо да викам. Милвах, вместо да удрям. Плаках, вместо да проклинам. Сам съм. Други няма. Жив съм. Не съвсем, не съвсем. Бяхме двама, а всъщност винаги съм бил сам. Благодаря. Не искам да бъда там, където не съм желан. Понякога нощем, когато ми натежи толкова, че очите ми се замъглят и те търсят в празното легло, си спомням, че всъщност ти си отиде. Не съм те пуснал. "Ако обичаш силно нещо, пусни го на свобода, ако се върне при теб ще бъде завинаги твое, ако ли не - никога не е било". Сега знам. Не сме били "ние". Бяхме само ти и аз. Аз, който те обичам, и ти, която не ме обичаш.

"Не можеш насила да накараш някого да те обича, а и няма смисъл".