Има нощи в които не спя
Има дни, които минават просто така
Да свивам юмруци и да проклинам сърцето
Да те изтръгвам от мен и да ми се навираш в лицето
Пак се уча да привикна със самотата
Да свикна, че си отиде и те няма
Да преживея спомените и тишината
Да преболея, че била си измама
Да спра да те търся с поглед из тълпата
Да си призная, че не бях обичан
Да запомня, че ти беше жената
от която с добри думи не бях наричан
Да приема някак, че ме остави
и да изчезнеш беше нетърпелива
Набързо всичко забрави
и сякаш никога не си била щастлива
Дано поне се гордееш,
че да ме раниш си успяла
С радост ли живееш,
че с лъжи в обятията ми си спала
Е, успя ли да си отмъстиш
за онези другите преди мен?
Хареса ли ти да ме прелъстиш
и да ми сложиш етикет "Употребен"
Не искаш обич и протегната ръка
Не вярваш в любовта
Била си оставена и наранена
Вместо единствена си студена
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар