Заклевам те

Не ме е страх да умра,
защото и жив не съм
Все по-малко спя,
а по често си в моя сън

Кога ще дойде време
и споменът за тебе да си тръгне
Непосилно тежко бреме
е от сърцето ми да те изтръгна

Перверзно е да осъзнавам
как жестоко сложи края
Някак финалът продължавам
без да се старая

Не изпитвам никакво съмнение,
че съвсем лесно забрави
и че нямаше и грам търпение
да се махнеш от момчето, което изостави

Някога и в някой миг
животът в ума ти ще ме върне
и тогава със стон и вик
недей да казваш Как искам той да ме прегърне