Искам да ти кажа нещо. Искам да ти кажа колко ме беше страх. В онази нощ, когато не можах да спя. Когато мислите съсипваха сърцето ми и бях безпомощен. Докато те гледах как те боли и не знаех какво ти е. Докато чакахме да се изследваш. Как тихо плаках и се молех. Аз огромният неверник. Как всичко давах, за да не чуя страшната присъда. Как не исках да допусна, че животът може да бъде толкова жесток. Да те отнеме, след като цяла вечност бях те чакал. Как си спомнях миговете между нас. На нежност, близост и шепот. Как ме правеше щастлив, защото знаех, че те има. Смъртта е страшна. Зловеща. Непоправима. А аз бях така изплашен, че не мога да те предпазя, любима. Най-тежката ми беше онази нощ. Всичко се размина. Но аз не знаех и не подозирах за друга болка. Колко по-зловещо е да съм далеч от теб и да живея с мисълта, че друг ще те направи по-щастлива. Но все пак обич моя, аз повече се радвам да бъдеш здрава, да бъдеш жива.
С любов. От мен.
Целувам те
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар