Исторически човек

Една есенна вечер през вратата на офиса на последния етаж нахлу една енергична фигура. Човекът не бе висок, закръглен и видимо ядосан. След време щях да разбера, че да бъде изнервен му е почти обичайното състояние. Извади един тефтер и ме попита как се избира от стационарните телефони на бюрата. След няколко тежки фрази към телефонната система извади един тефтер и се зае да пише нещо. Вече не помня какво е било, но съм сигурен, че е било на любимата му тема.

Така се започна познанството ни. Както обича да казва Гърга Питич - "I think this is the begining of a beautiful friendship". Сопнатият нервак се оказа веселяк с разностранни интереси. Голямата му страст беше историята, а хобито му се превърна в професия, която бих казал му пасваше идеално. Интелектът му позволяваше да гледа на нещата и да пише за тях на високо стъпало. Макар че често се изтощаваше енергичността му водеше и до размах на идеите му. Искаше му се да прави много, като беше полезен далеч извън пределите на това което прие за своя специалност. На моменти изглеждаше идеалист, но според мен гледаше реалистично настоящето и бъдещето.

Той беше от тия хора, които не си слагат сами спирачки. Изискваше от живота, но и не пестеше усилия към целите си. Не беше кариерист, не беше готов на всичко и не се криеше зад чужди гърбове. Не се страхуваше от конфронтации, беше директен в общуването си. Понякога го имаха за твърде груб, за някои може би дори и агресивен. Колоритната му фигура бързо стана желан събеседник за мнозина, които имаха шанса да се запознаят с него.

Празнуваше със същото усилие с което работеше. Били сме заедно на море, по вили, безброй заведения. Безброй случки и култови реплики. Бяхме приятели и съмишленици. Имахме близки разбирания за професията си, за живота. Споровете ни завършваха някъде около първото Наздраве и нататък купонът беше гарантиран.

В него уважавах много качества, но най-вече че беше справедлив и достоен. Отстояваше позицията си и имаше ясни аргументи. Имаше желание да продължи заниманията си и с история. От моя гледна точка успя. Животът му промени историята на всеки, който го е познавал. Да го познаваш беше чест и щастие.

Рачка, благодаря ти за всичко, приятелю!

В памет на Рачо Колев. Почивай в мир.