398 думи

Казват, че хората се променят, чувствата се променят. Казват, че с времето си отива и любовта. Започваме като непознати и завършваме като непознати. Много неща са казани. Някога някъде от някого. Някой ги е повторил и така докато спрели да се замислят какво казват. Аз не съм съгласен, че хората се променят. Според мен просто показват повече от себе си. Неща, които не си забелязвал преди. Чувствата също не се променят. Тях или ги има, или ги няма. Не става с чакане. Няма да ме заобичаш и след милион години, ако не си ме обикнала в началото. Няма да ме почувстваш по-близък, ако не искаш да ти бъда такъв. Няма да те боли и да си тръгнеш, щом не си искала да останеш. Няма и да ти липсвам, ако не си изпитвала нужда да бъдеш до мен. Недостатъците ми ще ти избодат очите всеки път когато погледнеш в мен, ако си сляпа и за добрите ми качества. Няма да ти хареса как те докосвам, ако всеки път в мислите си усещаш присъствието на друг по кожата си. Един ден ще ти омръзне да се преструваш. Ще се умориш. Аз няма да бъда той. Онзи твой герой. Тогава ще ми кажеш, че нищо вече не е същото. Между нас няма да се получи, но ти отдавна беше взела решението. Не мога да направя нищо. Няма какво да кажа. Думите са напълно излишни. Знам, че ще ми липсваш. Знам, че сред тълпата от хора по улиците, заведенията, плажовете и навсякъде където отида ще се оглеждам за теб. Знам, че повече няма да ми се обадиш. Никога. Всичко свърши. Не е нужно и сбогом. То се подразбира. Сигурно съм луд. Да оставя твоята половина на леглото празна. На нея не е лягала друга, на нея не лежа и аз. Понякога ръката ми посяга към твоята възглавница. Понякога слагам лице на нея и чакам целувка за добро утро. Чакам. Като осъден на смърт. Няма да ме разстрелят. Присъдата е друга. Оставих всичко на времето. Първо се напивах. До безобразие. Понякога и посред ден. После излизах. Всяка вечер на различни места. Трябваше да те забравя. Да спра да мисля за теб. Да приема, че всичко е било лъжа. Новият ден, новият месец и новата година трябваше да ме отдалечат от теб. Да избледнееш, докато останеш само едно петно в миналото. Трябва да срещна друга, която да ме обича. Или поне да се опита.