Дяконе, прости ми

Дяконе, прости ми, че доживях да е обидно да си българин, ако си в чужбина или да си патриот, ако си в България. Оставих цветя на онова злокобно място на което ти се прости с живота си, за да опиташ да спечелиш свободата на един дълбоко заспал народ. Не знам как по друг начин да изразя почитта си към тебе.

Дяконе, срам ме е. Мисля си, че ако ти беше жив да видиш тая България сам би се обесил. Да видиш как ограбват и продават отечеството. Да видиш какви глупаци се разпореждат и как управляват народа, водейки го към гибел. Тая чиста и свята република, която ти си носил в сърцето си, днес е мръсна като бунище и развратна като най-продажната курва.

Във властта няма хора с морал, Апостоле. Алчни и безскрупулни роби на личните си интереси и собствения си кеф. В парламента си имаме всякакви, Апостоле – турци, евреи, арменци, които са български граждани само на избори, после са си от техния етнос. А всички в тая сграда, Апостоле, обичат само парите, обичат ги повече и от себе си.

Днес ако обичаш България те мислят за луд, Апостоле. Гледат те и търсят каква ти е причината, облагата, ако щеш. Не може да я обичаш безплатно. Селата обезлюдяха, Апостоле. Хората пак са малограмотни, като по твое време. Хората пак ги е страх, като по твое време. Чорбаджиите и те са като по твое време. Целуват ръка (и гъза) на който трябва и броят жълтиците. Поповете и те са като по твое време. Та затова и мнозина като тебе не искаме прошка от тях.

Василе, прости ми, че оскверниха и паметника ти. За няколко кила желязо. Първо прости на тоя дето открадна, после прости на тия, които изкупуват безогледно каквото им се занесе, а нямат съвест да върнат националната светиня, накрая прости и на тия, които харчат по 2 милиона гроша годишно да ги пазят, а на твоя паметник няма две войничета поради липса на бюджет. Прости им, защото аз не мога да им простя. Както и на себе си не мога да простя, че тия времена се случиха в моя живот и против моята воля. Прости им и че нямаш гроб.

Василе, прости ми, че един идиот окупира мястото на твоята смърт, за да си проведе политическата пропаганда пред шепа продажници, като тия, които те пратиха на бесилото. Турците те убиха, но те предадоха свои. Прости ми, че много идиоти се крият зад името ти и спекулират с него. Прости, че много се кълнат в тебе, а не ти знаят дори и имената, за тях фамилията ти си е Левски. Прости ми, че се стигна до там.

Господинъ Кунчевъ, трябва да Ви се извиня. Искам да направя така щото Вашата гибел да не е била напразна. Искам да не ми тежи огромен товар на плещите всеки път, когато идвам да оставя цветя. Не ме е страх от борбата. Гнус ме е от изгнилите души. От тия, които са готови да предават. Господинъ Кунчевъ, не бяхте съвсем прав, че ако загубите, губите само себе си. Вашата смърт е загубата на цял народ. На един народ надянал овчата кожа на жертва, който отказва да покаже лъвското си сърце и да се разправи с враговете си. Опитаха се и Вас да оплюят и принизят. Не успяха и няма да успеят.

Господинъ Кунчевъ, оказва се, че не е имало робство. Излиза, че Вие сте се борил за свобода, която сте имал. Турците са дошли на гости и просто 500 години са забравили да си тръгнат, просто е трябвало учтиво да ги помолите да си заминат обратно в Анадола. Така поне се опитват да пишат в учебниците. В тия учебници им се искаше да махнат и „Аз съм българче“, както и творбите на Христо Ботев, защото били сложни за разбиране. Сложно е, господинъ Кунчевъ, близо век и половина след Вашата смърт продължава да е сложно да си свободен и да мислиш като такъв.

Дяконе, прости ми. Прости ми, че и аз като тебе имам нужда от свободата. Прости ми, че и моите сини очи виждат един народ, който иска да бъде свободен, но иска някой друг да му свали оковите. Прости ми, че и аз съм патриот. Прости ми, че аз нямам богове, а вярвам в здравия разум. Както вярвам, че ти не умря напразно, макар да се съмнявам понякога. Прости ми, че в днешна България живеят малко като тебе, които я носят в сърцето си, а са много тия, които коват бесилките на националната смърт.

Дяконе, прости ми!

Даниел Георгиев - Даката