Когато тя се усмихва

Когато тя се усмихва дъхът ми затихва. Като е близо до мен не мигвам, за да не я загубя от поглед. Когато я докосвам винаги съм внимателен. Всеки път щом е в обятията ми вдишвам от аромата на кожата й. Нейните очи върху мен са наградата, която не се уморявам да получавам. В тях винаги виждам топлина. Прошепвам й, че я обичам и устните й оформят широка усмивка, която озарява прекрасното й лице. Това сияние свети в сърцето ми до следващата ни среща. Тя е... радост. С разпиляна коса, с някоя рокля, която има щастието да обгръща разкошното й тяло. Понякога изглежда хлапашки, а друг път бляскава кралица. Подарявам й цветя и всеки път разбирам, че и най-хубавият букет избледнява в ръцете й. Обожавам онзи момент, когато нейната длан е в моята. Дори когато мълча всъщност казвам Великолепна. Тя е жената, която най-често ме оставя безмълвен, но е чула най-хубавите ми думи.