Соколе, над нас е само небето!

Има един човек, който се обръща към мен със Соколе. Това е титла, която присъжда на реещите се над дребнавостта на всекидневието. Соколът можел да лети с 400 км/ч при пикиране. Доста стремглаво към целта. Живот в небето. Това не е лукс или съдба. Това е начин на мислене. За хората.

Този човек има дарбата да разказва. Той пише така, че не можеш да спреш да четеш. Всяко следващо изречение и нов ред идват естествено, като поредно стъпало на стълбище. Така докато не стигнеш до финала, където те чака нещо необходимо като въздуха - оптимизъм. В неговите истории героят е човешкият дух.

Трябва да обичаш хората, за да разказваш за тях по такъв начин. Неговият почерк не може да се сбърка. Ако хората, които описва не бяха истински личности, всеки би помислил, че написаното е художествено произведение. Стилът му може да те разтърси още преди да разбереш важното в текста.

Много често последните му изречения ми се размазват пред погледа. Историята вече ме е хванала за гушата и очите ми са се замъглили. Възвръщам вяра, че на света още има добри и свестни хора. Спомням си, че въпреки болката, унижението и разочарованието, животът ще продължи. Поемам нова глътка въздух и свивам юмруци. Борбата си заслужава. Докато дишам още има смисъл. Няма да се предам!

Неговите истории са запомнящи се. Не е трудно да се разбере защо. В тях победител е волята. Да живееш, да победиш, да направиш добро за някого без да се афишираш. Да преодолееш негативизма на околните, предразсъдъците, да се изправиш срещу страховете и съмненията си. Да не хвърлиш пешкира и да подвиеш опашка. Да покажеш на света, че ти си единствен и неповторим и че дори всичко да е срещу теб - поне ще се опиташ докрай.

В неговите истории стават чудеса. Истинските чудеса. Чудото на това да повярваш в себе си. Основополагащото чудо за редица други чудеса за хората, които са успели да си вдъхнат достатъчно кураж и увереност. Светът се върти от усилията на силните. На хората със здрава психика и голямо сърце. Те може и да не са известни, но си заслужава да се разказва за тях.

Соколът Иво Иванов, който сега кръжи из териториите на Канзас, едва ли подозира колко е трудно да се пише за неговото писане. Проблемът при авторите е, че те нямат представа и колко силно въздействие може да има творчеството им.

Иво, твоята крива на щастието е лекарство за душата. За онези души, които животът е пробил тук-таме и понякога губят контрол над себе си. Твоята крива на щастието е позволила на много сълзи да изминат пътя от душата до очите и да я разтоварят. Разбира се, твоята крива на щастието е дала най-вече щастие на душата. А тя има нужда най-силно от него. А когато го няма да знае и да помни, че съществува още.

Честит рожден ден, приятелю!