На рождения ден на Момо Капор - 10 от най-добрите му цитата

 Един от най-познатите сръбски книжовници, писател, художник и новинар, който с необичайна непосредственост и лекота хваща вниманието на читателската публика, Момчило Момо Капор е роден на днешния ден преди 78 години в Сараево.

Той плени вниманието с писането на коментари и всекидневни разсъждения за нашите времена и техните протагонисти. Литературен феномен Момо Капор е фактор в сръбската книжовност повече от три десетилетия. Това са някои от неговите най-хубави цитати. Преводите са мои.

"Човек може да намери колкото иска приятели с които да разговаря, но с малко от тях може да мълчи."

"Самотата не е в това, че сме сами, а в това че няма нищо за което да чезнем."

"На мнозина би допаднало да не си се трудил да се харесаш на всички."

"Никога нямаме достатъчно време за онези, които ни обичат, а само за онези, които ние обичаме."

"Звезди падат и през деня, само че много не са в състояние да видят."

"Човек може да каже, че животът му не е провален ако може поне едно единствено нещо да направи по-добре от другите."

"Всички онези, които търсят нещо важно, нещо ценно, нещо което отдавна са изгубили, стъпват по същия начин. Ще ги познаете по това, че тях на улиците нищо друго не ги занимава: само гледат пред себе си, само гледат и търсят, търсят..."

"Любов... Тя е тежка като болест и когато човек има щастието да я преживее, завинаги му остават белези които пронизват в отреденото време; при споменаването на някое име, в някое бледо навечерие, с музика която някога заедно сме слушали, чак и при беглия поглед на уличния часовник под който сме се срещали."

"Може би щастието се състои в това да престанем навреме с гоненето на щастие? Да стигнем до живота преди лекарите да ни забранят пушенето, алкохола, храната, къпането, слънчевите бани и любовта?"

"Търси се една използвана седмица, без новини за нещастия и войни! Търсят се приятели, макар и износени, всички онези изчезнали, разселени, изгубени, оженени, търсят се всички онези които са ни носили парче по парче, дял по дял: дялове от нашето време, нашата любов, търсят се да върнат любовта!"

Кратка биография на Момо Капор

Капор се дипломира по специалността живопис през 1961 г в белградската Академия по изобразителни изкуства в класа на професор Неделко Гвозденович. Освен големия брой картини, които е оставил, публикувал е и големи романи и сборници разкази. Автор е и на голям брой документални филми и телевизионни емисии, а по негови сценарии са снимани и няколко пълнометражни филми. Някои от неговите най-познати творби са романите "Провинциалистът", "Ада", "Зое", "От седем до три", "Зелена кърпа Черна гора", "Последен полет за Сараево", "Хроника на изгубения град", "Бележките на една Ана", "Хей, не съм ти казвала това". Негови произведения са преведени на френски, немски, полски, чешки, български, унгарски, словенски и шведски език.

Капор умира в Белград на 3 март 2010 г, а в същата година, през ноември, неговата съпруга Лиляна основава Дарителско сдружение "Момчило Момо Капор" и ежегодна награда в областта на книжовността и изобразителните изкуства, която носи неговото име, както и фестивал "Момов кръг".

Иво Андрич - геният от Балканите

Писал е искрени песни, разкази и романи, които са вечни и непреходни, както заради темите за които говорят, така и заради вещия и изключителен начин по който са написани. Изпълнил е най-голямата човешка мечта - да живее вчено чрез своето дело.

Вчера се навършиха 40 години от кончината на един от най-големите писатели на Босна и Херцеговина и бивша Югославия - Иво Андрич.

Ето и някои от най-добрите цитати на носителя на Нобелова награда за литература, връчена му през 1961 г. Преводите са мои.

"Ако, с последни усилия, човек, който остарява успява да се поддържа спретнат и чист, това е стерилизирано чиста аптека, а не чисто цвете."

"Болестта е сиромашката съдба, но и наказание за богатите."

"Един век се лекуваме от нещастно детство"

"Щом едно правителство усети потребност да обещава на своите граждани чрез плакати мир и благосъстояние, трябва да сте под тревога и да очаквате обратното."

"Най-добре ще опознаете човек, ако го наблюдавате как действа когато нещо се прави безплатно."

"Човек, който не обича не е способен да усети големината на чуждата любов, нито силата на ревността, нито опасността, която се крие в нея."

"Чудно е колко малко е необходимо да бъдем щастливи, а още по-чудно е как често точно толкова малко ни липсва!"

"Че мълчанието е сила, а говоренето слабост, се вижда по това, че старците и децата обичат да говорят."

"Дълги са и сложни сметките и отчетите между онези, които имат и не дават и онези, които нямат нищо повече от нужното им."

"И добродетелите на един човек ние приемаме и оценяваме напълно само ако ни се посочват във форма, която отговаря на нашите вярвания и предпочитания."

"Има известни мислители чиято философия не е нищо друго, освен психичен комфорт, а римувани мисли."

"Има хора, чийто живот е толкова добре изпълнен, че дори смъртта им не може да ни обезкуражи."

"Има в някои хора безпричинна омраза и завист, които са по-големи и по-силни от всичко което други хора могат да направят и измислят."

"Имайки голяма сила, физическа или морална, а да не злоупотребяваш с нея поне понякога, тежко е, почти невъзможно."

"Аз съм, Енвере, в моята литература достигнал до авлинските врати, а ти си влязъл в къщата." (за Енвер Чолакович)

"Който прави добро, от него се очаква още повече добро"

"Който живее дълго, той надживява всичко, дори и своите заслуги."

"Красивата душа дълбоко ридае."

"Любовта, когато е искрена и дълбока, лесно прощава и забравя."

"Хората често цял век влачат със себе си съображения, като вериги, а на края виждат колко са недостойни и непълни."

"Хора, които не работят и не предприемат нищо в живота, лесно губят търпение и падат в грешки като съдят чуждата работа."

"Хора с малко акъл рядко се боят да не бъдат досадни."

"Хората обичат разговори за падането и унижението на онези, които се издигнат твърде високо и полетят."

"Мир и спокойствие, това са доброто и най-голямо достойнство на скромните и безименни хора."

"Младостта е щастливата ера в която човек започва да вярва в себе си, а още не е престанал да вярва в другите."

"Мнозина постигат това което искат, а губят себе си."

"Може в началото да е имало и други мотиви, но днес главен е страхът. От страх хората са зли, сурови и подли, от страх са щедри, чак и добри."

"Не всички хора са толкова лоши колкото си мисли и лошият човек."

"Нищо не свързва хората така както общото и щастливо преживяно нещастие."

"Нищо не може така да ни измами като нашето вродено усещане за смиреност и приятното задоволство над нещата."

"Нищо не е по-тежко, нито по-страшно от това да гледаш света около себе си с очите на бивша красавица."

"От своя произход и детство не може лесно да се избяга."

"Около красотата винаги са или мракът на хорските съдби или блясъка на човешката кръв."

"Примитивните и ограничени хора имат развитата способност да се надяват. При умните и даровитите хора тази сила е, струва ми се, по-слаба."

"Рана, която се крие, бавно и тежко зараства."

"Каквото не боли - то не е живот, каквото не отминава - то не е щастие."

"Потокът на събитията в живота не зависи от нас, никак или много малко, но начинът по който ще понесем тези събития, в добра мярка зависи от нас."

"Толкова неща в живота имаше от които се бояхме. А не трябваше. Трябваше да живеем."

"В земята на омразата най-много мразят онзи, който не умее да мрази."

"Стойността на красотата е в безкрайното разнообразие от видове в които ни се появява. В това е и нейната благородна сила и нейния най-голям чар."

"На звездното небе и човешкото сърце никога няма да може да се нагледа човек".

"Жената стои, като порта, на изхода, както и на входа на този свят."

"Животът ни връща само онова което ние даваме на другите."

"Жизнената сила на един човек се мери, освен останалото, и с неговата способност да забравя."

За свободата и словото

Откакто се помня нося две неща в себе си - свободолюбието и любовта към словото. Прямотата в писането и говоренето създава много врагове. В свят скован от лицемерието не е трудно да те намразят, ако отказваш да си част от стадото. Само че аз винаги съм вярвал, че трябва да се надига глас срещу всяка несправедливост. Обществена, религиозна, политическа, държавна. Няма значение.

Да се оставиш да те правят на глупак е най-голямата грешка. Да се правиш сам на глупак е подлост. Словото е най-голямата сила. То може да образова глупака и да му отвори очите. Проблемът е, че тия които са се образовали повече от други в едни тъмни времена за човечеството са осъзнали отлично силата на думите и са създали пропагандата. За да могат чрез нея да манипулират масите и да ги употребяват за своите цели, които несъмнено в крайна сметка са икономически.

В епохата на интернет хората вече имат достъп до информация по бърз и лесен начин. Достоверността на информацията е друг въпрос, особено с развитието на най-долната журналистика, подходящо обозначена като жълта. Интернетът направи славата по-лесно достъпна отвсякога. Един секс запис върши чудеса. Няколко снимки без сутиен също. Хора известни с това, че са известни. С хиляди и милиони, които ги следват. Клюките вече не са квартални, а глобални. Навиците трудно се лекуват.

Милиони са и децата, които никога не влизат в училище, както и хората, които нямат питейна вода и храна. Този проблем не е от вчера, но може да се хванем на бас, че няма да изчезне и утре. Така им е изгодно на тези, които се възползват от мизерията на тези милиони и ги ограбват. Не е трудно да ограбиш глупав човек. Той дори може да не разбере. Така няма и да те спре или да те обвини. Идеално за крадците с бели якички, които срещу един кашон вафли, брашно и вода, изкарват по един камион злато, нефт и т.н.

Това не е теория на конспирацията. Добре дошли във времето на икономическото робство, което не се случва под камшика или дулото на пушката, а по много рафиниран начин. Чрез бедността и заемите. Чрез държането в зависимост и подчинение. Ще работиш за мизерни пари, за да изплащаш ония пари, които не можеш да изкараш, а накрая ще върнеш два пъти повече. Докато тия, които са ти услужили с парите благодарение на милиони като теб са изкарали милиарди. Хранителна верига. Човек, който не може да чете и пише, срещу този, който е Х поколение възпитаник на университета У. Системата работи. Безотказно.

Още древните гърци са открили, че демокрацията не е съвършена, но по-добро измислено няма. Ако се съди по днешните гърци нещо жестоко се е объркало в демокрацията. А всички грешки са човешки. Природата има механизъм да си оправя грешките. Или се адаптират, или умират. Прост закон, но ефективен. Доказал се във времето. Не подлежи на корупция, на натиск, на чужди интереси. Политиците откриха словото много преди журналистите. Може би в това се крие една от големите трагедии на човечеството. Научиха се да лъжат много преди да се заговори за истината. Натрупаха капитал и си създадоха медии, които да говорят каквото и както им е изгодно.

Те знаят какво искат да чуят хората. От половин час новини 25 минути - убийства, изнасилвания, измами, мизерия, в останалите 5 минути - евентуално някое проявление на човещина или достижение на ума, но по-добре снимка на дебелия гъз на някоя си или татуировка №257 и символиката й. Така след психозата колко е страшно по улиците и какви лоши неща се случват, просветва малка лампа в края на тунела. За да се погрижи за сигурността ти държавата те държи под око. Подслушва, следи, отделя внимание и ресурс. Има и всички основания - новините са те осведомили, че живееш в обстановка на недекларирана война. Е, бившият шеф на Държавната агенция за национална сигурност избяга безследно, но все пак да не издребняваме, България не е светът. Оправяй се както намериш за добре.

Цензура няма. Дори не си помисляй. Няма свалени от печат и ефир материали. Такова нещо никога не се е случвало. Журналистиката изпълнява съвестно своя дълг и не обслужва интереси. Няма държавни поръчки какво и кога да се напише или излъчи. Журналистите и политиците се срещат само по интервюта. Понякога журналистите стават политици. А понякога политиците пишат въпросите на журналистите и после преди да им отговарят казват "Радвам се, че ми зададохте този въпрос...". Понякога се оказва, че журналистите са агенти на държавни сигурности, разузнавания. Умеят да извличат информация, а с времето се научават и да търгуват с нея. Бонусите на занаята. Не е разумно да се разчита само на заплатата. Четвъртата власт все повече прилича на подпорна колона на първите три.

Медиите настройват обществото. Като пастирче стадото. Тези са лошите, тези добрите, действайте. Не е страшно, ако не можеш да четеш. Телевизорът или радиото ще ти го каже. Общественото мнение е, че ливадата в другия двор е по-зелена. А дали собственикът на ливадата не я полива по-често не е от значение. Конфликтът вече е създаден. Така се стига до решението за военна намеса. Необходимо е да се бомбардира ливадата, а после да продадеш на собственика тор и семена да си посади нова трева.

Атентат срещу свободата на словото? Той се случи много преди да затракат автоматите в Париж. Карикатури доведоха до масово убийство. След серия заплахи се стигна и до трупове. Нелепо е. Предизвестена смърт. Дали щеше да е в Дания, Франция или другаде, но вече е факт. Екипът е имал смелост да продължава да публикува творенията си и плати най-високата цена. Само че свободното слово не беше застреляно. Свободното слово умря когато започна да се подчинява на редакционната политика - да не обижда и маскари рекламодатели, спонсори и прочие важни субекти. Умря когато редакцията започна да коригира не само правописни грешки, а да маха цели пасажи, да заменя думи с по-меки изрази, да се наглася според обстановката. Свободното слово приключи когато фейлетонът "Бай Ганьо журналист" на Алеко Константинов стана настолно четиво на напористия жаден за слава тесногръд глупак решил да се скрие зад професионалното звание журналист. Колкото и да го припознаваме за български герой, бай Ганьо е международен образ, нека не се заблуждаваме.

В Германия треперят пред надигащия се неофашизъм под името ПЕГИДА, но никак не е случайно, че започна в Дрезден, един от центровете на Източна Германия, която и след четвърт век не може да изравни стандарта на живот със Западната. Французите си имат алжирците и мароканците, тунизийци, сенегалци и всякакви африкански имигранти. Немците си имат милиони турци. Двете най-силни икономики в Европейския съюз трябва да се справят с религиозното различие на прииждащите си жители. Малцинствата са принудени да се съобразяват с мнозинството. Поне на теория. Мюсюлманите не искат да бъдат дамгосани като терористи. Само че неумението да различиш под коя бурка има 10 кг експлозив не те прави расист на религиозна и/или етническа основа. Така че закон, който забранява определено облекло не е расистки, а защитен. Държавата трябва да се грижи за народа си, особено за тази част от него, която не живее в нея от година-две или двадесет. В глобализиращия се свят всеки се мести в търсене на по-добър живот, но не става да седнеш на готова маса и да дърпаш покривката. Светът е изправен пред криза, която не е изпитвал досега - съжителството на хора с коренно различни начини на живот в разбирателство. За да не се върне отново към време разделно изходът е само един - словото.