Иво Андрич - геният от Балканите

Писал е искрени песни, разкази и романи, които са вечни и непреходни, както заради темите за които говорят, така и заради вещия и изключителен начин по който са написани. Изпълнил е най-голямата човешка мечта - да живее вчено чрез своето дело.

Вчера се навършиха 40 години от кончината на един от най-големите писатели на Босна и Херцеговина и бивша Югославия - Иво Андрич.

Ето и някои от най-добрите цитати на носителя на Нобелова награда за литература, връчена му през 1961 г. Преводите са мои.

"Ако, с последни усилия, човек, който остарява успява да се поддържа спретнат и чист, това е стерилизирано чиста аптека, а не чисто цвете."

"Болестта е сиромашката съдба, но и наказание за богатите."

"Един век се лекуваме от нещастно детство"

"Щом едно правителство усети потребност да обещава на своите граждани чрез плакати мир и благосъстояние, трябва да сте под тревога и да очаквате обратното."

"Най-добре ще опознаете човек, ако го наблюдавате как действа когато нещо се прави безплатно."

"Човек, който не обича не е способен да усети големината на чуждата любов, нито силата на ревността, нито опасността, която се крие в нея."

"Чудно е колко малко е необходимо да бъдем щастливи, а още по-чудно е как често точно толкова малко ни липсва!"

"Че мълчанието е сила, а говоренето слабост, се вижда по това, че старците и децата обичат да говорят."

"Дълги са и сложни сметките и отчетите между онези, които имат и не дават и онези, които нямат нищо повече от нужното им."

"И добродетелите на един човек ние приемаме и оценяваме напълно само ако ни се посочват във форма, която отговаря на нашите вярвания и предпочитания."

"Има известни мислители чиято философия не е нищо друго, освен психичен комфорт, а римувани мисли."

"Има хора, чийто живот е толкова добре изпълнен, че дори смъртта им не може да ни обезкуражи."

"Има в някои хора безпричинна омраза и завист, които са по-големи и по-силни от всичко което други хора могат да направят и измислят."

"Имайки голяма сила, физическа или морална, а да не злоупотребяваш с нея поне понякога, тежко е, почти невъзможно."

"Аз съм, Енвере, в моята литература достигнал до авлинските врати, а ти си влязъл в къщата." (за Енвер Чолакович)

"Който прави добро, от него се очаква още повече добро"

"Който живее дълго, той надживява всичко, дори и своите заслуги."

"Красивата душа дълбоко ридае."

"Любовта, когато е искрена и дълбока, лесно прощава и забравя."

"Хората често цял век влачат със себе си съображения, като вериги, а на края виждат колко са недостойни и непълни."

"Хора, които не работят и не предприемат нищо в живота, лесно губят търпение и падат в грешки като съдят чуждата работа."

"Хора с малко акъл рядко се боят да не бъдат досадни."

"Хората обичат разговори за падането и унижението на онези, които се издигнат твърде високо и полетят."

"Мир и спокойствие, това са доброто и най-голямо достойнство на скромните и безименни хора."

"Младостта е щастливата ера в която човек започва да вярва в себе си, а още не е престанал да вярва в другите."

"Мнозина постигат това което искат, а губят себе си."

"Може в началото да е имало и други мотиви, но днес главен е страхът. От страх хората са зли, сурови и подли, от страх са щедри, чак и добри."

"Не всички хора са толкова лоши колкото си мисли и лошият човек."

"Нищо не свързва хората така както общото и щастливо преживяно нещастие."

"Нищо не може така да ни измами като нашето вродено усещане за смиреност и приятното задоволство над нещата."

"Нищо не е по-тежко, нито по-страшно от това да гледаш света около себе си с очите на бивша красавица."

"От своя произход и детство не може лесно да се избяга."

"Около красотата винаги са или мракът на хорските съдби или блясъка на човешката кръв."

"Примитивните и ограничени хора имат развитата способност да се надяват. При умните и даровитите хора тази сила е, струва ми се, по-слаба."

"Рана, която се крие, бавно и тежко зараства."

"Каквото не боли - то не е живот, каквото не отминава - то не е щастие."

"Потокът на събитията в живота не зависи от нас, никак или много малко, но начинът по който ще понесем тези събития, в добра мярка зависи от нас."

"Толкова неща в живота имаше от които се бояхме. А не трябваше. Трябваше да живеем."

"В земята на омразата най-много мразят онзи, който не умее да мрази."

"Стойността на красотата е в безкрайното разнообразие от видове в които ни се появява. В това е и нейната благородна сила и нейния най-голям чар."

"На звездното небе и човешкото сърце никога няма да може да се нагледа човек".

"Жената стои, като порта, на изхода, както и на входа на този свят."

"Животът ни връща само онова което ние даваме на другите."

"Жизнената сила на един човек се мери, освен останалото, и с неговата способност да забравя."