На рождения ден на Момо Капор - 10 от най-добрите му цитата

 Един от най-познатите сръбски книжовници, писател, художник и новинар, който с необичайна непосредственост и лекота хваща вниманието на читателската публика, Момчило Момо Капор е роден на днешния ден преди 78 години в Сараево.

Той плени вниманието с писането на коментари и всекидневни разсъждения за нашите времена и техните протагонисти. Литературен феномен Момо Капор е фактор в сръбската книжовност повече от три десетилетия. Това са някои от неговите най-хубави цитати. Преводите са мои.

"Човек може да намери колкото иска приятели с които да разговаря, но с малко от тях може да мълчи."

"Самотата не е в това, че сме сами, а в това че няма нищо за което да чезнем."

"На мнозина би допаднало да не си се трудил да се харесаш на всички."

"Никога нямаме достатъчно време за онези, които ни обичат, а само за онези, които ние обичаме."

"Звезди падат и през деня, само че много не са в състояние да видят."

"Човек може да каже, че животът му не е провален ако може поне едно единствено нещо да направи по-добре от другите."

"Всички онези, които търсят нещо важно, нещо ценно, нещо което отдавна са изгубили, стъпват по същия начин. Ще ги познаете по това, че тях на улиците нищо друго не ги занимава: само гледат пред себе си, само гледат и търсят, търсят..."

"Любов... Тя е тежка като болест и когато човек има щастието да я преживее, завинаги му остават белези които пронизват в отреденото време; при споменаването на някое име, в някое бледо навечерие, с музика която някога заедно сме слушали, чак и при беглия поглед на уличния часовник под който сме се срещали."

"Може би щастието се състои в това да престанем навреме с гоненето на щастие? Да стигнем до живота преди лекарите да ни забранят пушенето, алкохола, храната, къпането, слънчевите бани и любовта?"

"Търси се една използвана седмица, без новини за нещастия и войни! Търсят се приятели, макар и износени, всички онези изчезнали, разселени, изгубени, оженени, търсят се всички онези които са ни носили парче по парче, дял по дял: дялове от нашето време, нашата любов, търсят се да върнат любовта!"

Кратка биография на Момо Капор

Капор се дипломира по специалността живопис през 1961 г в белградската Академия по изобразителни изкуства в класа на професор Неделко Гвозденович. Освен големия брой картини, които е оставил, публикувал е и големи романи и сборници разкази. Автор е и на голям брой документални филми и телевизионни емисии, а по негови сценарии са снимани и няколко пълнометражни филми. Някои от неговите най-познати творби са романите "Провинциалистът", "Ада", "Зое", "От седем до три", "Зелена кърпа Черна гора", "Последен полет за Сараево", "Хроника на изгубения град", "Бележките на една Ана", "Хей, не съм ти казвала това". Негови произведения са преведени на френски, немски, полски, чешки, български, унгарски, словенски и шведски език.

Капор умира в Белград на 3 март 2010 г, а в същата година, през ноември, неговата съпруга Лиляна основава Дарителско сдружение "Момчило Момо Капор" и ежегодна награда в областта на книжовността и изобразителните изкуства, която носи неговото име, както и фестивал "Момов кръг".