Сребролюбието погуби любовта

Отдавна е известно, че за човечеството любовта към парите ръжда не хваща. Дори в Библията е описано как Юда продава бог за 30 сребърника. При вида на парите изчезва и страхът от висшата сила. Тъжна е човешката история и оцветена в много кръв, пролята, ако не изцяло, то предимно от алчност. Да имаш е по-важно от това да бъдеш - това доказва действителността. В глобализиращия се свят материалното е взело чудовищен превес над духовното. Самочувствието ти трябва да е изградено върху това как си облечен, какъв телефон имаш, каква кола караш и колко е просторно жилището ти, а не върху личностните ти качества - талант, възпитание, умения и принципи. Техниката напредва с всеки изминал ден, но нейните създатели хората не са мръднали и половин метър напред в поведенческите си маниери.

Парите са възприемани като лекарство за всичко - пазаруваш и ти оправят лошото настроение, сядаш в скъп ресторант и храната задължително ще е вкусна, зад волана си на мощен лъскав автомобил и пътят е твой, вкъщи си и се чудиш дали да гледаш нещо на огромния си телевизор или да нахълташ в джакузито. Цялата рекламна индустрия те провокира да искаш точно този стил на живот - да искаш още и още и още, но само от това, което струва пари. Никой няма да ти каже, че всъщност каквото и да си купиш, ще му се радваш ден, седмица, месец, дори година, но после ще спре дори да ти прави впечатление. "Купете си новия/новата/новото...", което разбира се е най-доброто, но до утре, когато от най-доброто ще има още по-добро... и по-скъпо.

Спомнете си за древната легенда за гръцкия цар Мидас и как докосването му превръщало всичко в злато. Сега предполагам всички тайно му завидяхте, но той умрял от глад, защото храната и водата, които докосвал се превръщали в скъпоценния метал. Иронично е да имаш цялото злато на света и да умреш от глад, нали?! Прав е бил Айнщайн да твърди, че глупостта и Вселената са безкрайни, но за Вселената дори неговият гений не дава гаранции, за другото умните хора не изпитват никакво съмнение.

Култовият филмов шедьовър на Кустурица - "Черна котка, бял котарак" започва с една реплика на българите за парите - "Това което не става с пари, става с много пари". Няма да намесваме политиката, корупцията или мутрите. Ще говоря за футбола, но не за българския му вариант, а за Цар Футбол. Спортът, който се превърна във феномен и абсолютно и несъмнено е най-популярната и най-обичана игра в световен мащаб. Дори американците го заобичаха. Съвсем користно, за да сме напълно точни. Надушили възможността за печалба те с радост организираха цяло световно първенство през 1994 г, но българите пак се намесихме подобаващо. Първо набихме нашите си комшии гърците, после финалиста от предното световно Аржентина, след това американските комшии Мексико и за капак действащия световен шампион Германия. Пред угрозата една "малка" държава като България да се класира на финал, на полуфинала с Италия ни свири французинът Жоел Киню, който ни даде една пресилена дузпа, а за двете истински остана по-сляп и от Омир. България участва на това световно на мястото на Франция, която беше екзекутирана насред Париж от Емил Костадинов в 89-ата минута и 59-ата секунда на 17 ноември 1993 г. Дали е случайност, че свиркаджия в този съдбовен за нас мач беше французин, оставям сами да си прецените. Дали французите са отмъстителни националисти, също. Срещу радостта на един народ финалът беше "спасен", изправяйки Италия срещу Бразилия, а малобройните и предполага се не без основания недотам богати българи в САЩ нямаше да успеят да напълнят половината стадион, ако оспорвахме титлата.

В интерес на истината американците бяха усетили златната жилка във футбола 20-ина години преди световното през 1994 г. През 1968 г янките сформират Северноамериканска футболна лига. В опита си да популяризират този европейски спорт на своя земя американците привличат световни звезди. В Ню Йорк Космос срещу фантастичната за онова време (1975 г) заплата от 1,4 милиона долара годишно идва Краля на футбола - Пеле. Към него се присъединява и друг бразилец - Карлос Алберто, Франц Бекенбауер и звездата на Лацио Джорджо Киналия. Клубът става петкратен шампион на Северноамериканското първенство, но въпреки многомилионните инвестиции е закрит през 1985 г след едва 14 години съществуване. Отказването на Пеле довежда до срив - прогресът спира - публиката по стадионите драстично спада, популярността на спорта също и медиите губят интерес. През 1980 г сделката за телевизионните права с АВС за излъчването на първенството е анулирана. Всички рекламодатели бързо губят печалбите си и шампионатът фалира окончателно в края на 1984 г. На негово място се създава MLS през 1993 г. Все пак щеше да е странно държава домакин на световно първенство по футбол да няма свой вътрешен шампионат! В MLS участват и два отбора от Канада, а интересното е, че никой от общо 18-те участника не изпада! Консуматорското американско общество дава първият ясен сигнал, че парите не са никакъв критерий за успех във футбола. От края на 90-те години пак се започна практиката да се привличат големи имена, които да популяризират наново този спорт... и да участват в реклами. Христо Стоичков (голмайстор на световното в САЩ), Дейвид Бекъм и Тиери Анри са нагледните примери за американската стратегия. Някои мултимилионери от Страната на неограничените възможности решиха, че не им се чака да се развие вътрешния им пазар и дойдоха в Европа.

По стара традиция или може би от носталгия към предишната родина (все пак повечето от основателите на САЩ са британски поданици) богаташите се съсредоточиха към закупуването на клубове във Великобритания и специално Англия. Родината на футбола се ползва с особено уважение сред повечето любители, телевизионните права на елитното й първенство са най-скъпите в световен мащаб, билетите за мачовете също, а населението й е над 60 милиона, голям пазар за европейските мащаби. Лавинообразно в американски ръце попаднаха Манчестър Юнайтед, Ливърпул, Астън Вила и Съндърланд. Най-големият акционер в Арсенал също е американец - Стан Крьонке. В Англия смело може да се каже, че футболът е религия, а всеки стадион е храм. Не се мина и много време преди феновете да се вдигнат на нож срещу новите собственици. Братята Глейзър, които разклатиха сериозно финансовото здраве на доскоро считания за най-богат клуб Манчестър Юнайтед, са обект на постоянни заплахи, като се стигна и до там, че част от привържениците на "Червените дяволи" създадоха алтернативния Юнайтед ъф Манчестър (2005 г), който е напълно легитимен, полупрофесионален и се състезава в седма дивизия (започна от десета!). По трибуните на "Олд Трафорд" често може да видите зелено-жълти шалове, които символизират желанието на запалянковците да се отърват от фамилия Глейзър. На "Анфийлд" могат да се похвалят със значително по-сериозен успех, след като успяха да принудят финансистите Том Хикс и Джордж Жилет да продадат Ливърпул преди да го затрият съвсем. "Червената" част от града на "Бийтълс" все още не е съвсем спокойна за бъдещето, тъй като собствеността премина в ръцете на друг американец - Джон Хенри. Милиардерът Ранди Лернър закупи бирмингамския Астън Вила през 2006 г. До началото на настоящия сезон клубът изглеждаше стабилен и атакуваше място сред първите четири и класиране в Шампионската лига. Два дни преди началото на кампанията беше уволнен Мартин О`Нийл, а в момента отборът е на 13-о място и се бори за оставането си в елита. В началото на лятото на 2009 г Съндърланд премина в ръцете на Елис Шорт. Първоначалната му амбиция беше "черните котки" да завършат сезона сред първите десет. До момента клубът не харчи големи суми, но и не постига кой знае какви успехи.

За никой не е тайна, че за развитието на електрониката и компютрите водеща роля имат азиатците. В миналото японците, а от последните 15-ина години и южнокорейците, тайванците, тайландците, малаазийците и китайците. Огромните им корпорации генерират и огромни печалби. Предприемчивите бизнесмени от Изтока също бързо осъзнаха финансовите възможности на футбола. Първоначално започнаха като спонсори на водещи клубове (JVC и Sega на Арсенал, Sony на Ювентус, Sharp на Манчестър Юнайтед, Samsung на Челси, LG на Фулъм), а после се пробваха и в закупуването на отбори - през лятото на 2007 г Манчестър Сити премина в ръцете на Таксин Шинаватра (бивш премиер на Тайланд). Евертън първи се осмели да вземе китайски футболист - Ли Тие (2003-2006 г) и веднага привлече спонсор от най-бързо прогресиращата икономика в последните години - пивоварната "Тай". В разпределянето на апетитната баница не останаха по-назад и богаташите от арабския свят и Русия. През 2003 г Роман Абрамович осъществи желанието си да притежава лондонски футболен клуб. След неуспехите си да закупи Арсенал и Тотнъм, руският олигарх се сдоби с Челси. Вторият по големина акционер в Арсенал е Алишер Усманов, родом от Узбекистан. Манчестър Сити беше закупен от Абу Даби Юнайтед Груп и се превърна в най-богатия клуб във футбола. Първи сред арабите със собствен отбор в английския елит може да се похвали египтянинът Мохамед Ал Файед, който притежава Фулъм от лятото на 1997 г. Бирмингам е собственост на хонконгския магнат Карсън Йеун, Блекбърн на индийския холдинг Венки`с, съсобственик в Блекпул е латвиецът Валери Белокон.

Парите изглеждат съсредоточени в Англия, но в Италия и Испания не остават назад. Милан е собственост на италианския милиардер, медиен магнат и министър-председател Силвио Берлускони, който връща блясъка на клуба. Градският съперник Интер е собственост на фамилия Морати, чийто основен бизнес е свързан с петрол. Торинският Ювентус е собственост на фамилия Анели, която притежава концерна "Фиат". Напоследък все повече се говори за продажбата на Рома, като най-вероятно е Розела Сенси да направи "вълците" американска собственост. В добрите си дни Парма се радваше на щедрата помощ на "Пармалат", но с фалита на компанията "дуковете" бързо загубиха водещите си позиции в Калчото. През 2008 г отборът изпадна в Серия Б, за да се завърне в елита през 2009/2010 г. Подобна съдба сполетя и Фиорентина, който фалира през лятото на 2002 г, за да започне наново от четвърта дивизия. В Испания в края на 90-те години на сцената блесна чудото Депортиво (Ла Коруня). Амбициозният и ексцентричен президент Аугусто Сесар Лендойро не пожали средства и отборът стана шампион в Примера през 2000 г, а пет пъти остана втори. "СуперДепор" записа и значими успехи в Европа, достигайки полуфинал в Шампионската лига през 2004 г. Неговият пример беше последван от Виляреал и Севиля, които в последните пет години показват постоянство и финансова стабилност. Севилци спечелиха два пъти Купата на УЕФА, а Виляреал игра полуфинал в Шампионската лига през 2006 г. След години на разцвет в края на 90-те и началото на миналото десетилетие в тежко финансово положение се озова Валенсия, което принуди ръководството да продаде звездите на състава. За пръв път в историята си трудности изпитва Барселона, но това не спира каталунците да харчат тлъсти суми за нови играчи. Реал (Мадрид) беше пожален въпреки огромните си дългове, като постигна сделка с държавата да погаси по-голямата част с продажба на тренировъчното си игрище. Манията на Флорентино Перес създаде Галактико преди 10 години, а със завръщането му на "Бернабеу" сме свидетели на Галактико 2. Най-тежко си изпати Атлетико (Мадрид), който през 2000 година изпадна от Примера. Заради злоупотреба с клубните финанси беше отстранен президента Хесус Хил, а "дюшекчиите" прекараха два сезона в Сегунда.

Във Франция са далеч по-предпазливи, след като президентът на Олимпик (Марсилия) Бернар Тапи беше спипан да раздава щедри подкупи, за да спечели титлата в Шампионската лига през 1993 г. Не по-малко амбициозен е неговият колега Жан-Мишел Ола, който е и собственик на лионския Олимпик. В периода 2001-2008 г "хлапетата" станаха рекордните седем поредни пъти шампион на Лига 1 и се превърнаха в най-богатия клуб в страната. Голямата цел е спечелването на Шампионската лига, а Ола е готов да започне строеж на нов стадион. Последният френски отбор играл финал в най-престижния турнир е Монако през 2004 г, когато загуби с 0:3 от Порто. Княжеският клуб също не жалеше крупни суми за играчи в годините, когато всички в Европа се съобразяваха със силата му. Отрочето на столицата Париж - ПСЖ се движи като асансьор между върха и чертата на оцеляването, но парите никога не са били проблем за отбора, в който изгряха Джордж Уеа и Роналдиньо. Французите имат на своя страна предимството да взимат таланти от бившите си колонии, като Кот д`Ивоар, Алжир и Мароко за ниски суми.

Германия изглежда като обетованата земя по отношение на златната треска във футбола. Единствено Байерн е способен и то до определено ниво да наддава с големите събратя. След години на спад в качеството на Бундеслигата интересът към нея се възражда и телевизионните права се харчат като топъл хляб. Най-свежият хит в немския футбол е Хофенхайм. Клубът защитава честта на село с 3300 жители, като в първия си сезон в елита успя да стане есенен шампион, но тежка контузия на водещия голмайстор му попречи да задържи позиция в челото до края. Собственик и финансов благодетел на хофенхаймци е милиардерът Дитмар Хоп, който на младини е играл в отбора. Няколко милиона евро сбъдват мечтата на софтуерния магнат да види състава сред най-добрите и то с доста успешни изяви. През този трансферен прозорец Хоп купи играчи от Ливърпул и Байерн! В края на 90-те години двата ожесточени съперника от Рур - Борусия (Дортмунд) и Шалке бяха облика на немския футбол. Борусия покори европейския и световен връх през 1997 г, а "миньорите" спечелиха Купата на УЕФА. В последствие и двата клуба преживяха финансови сътресения, като дортмундци бяха пред фалит и борба за оцеляване в елита, а кризата в Шалке не е окончателно отминала. С Хунтелаар и Раул в редиците си отборът от Гелзенкирхен е далече от челото, а доскоро беше съвсем близо до дъното. Стабилизиран финансово Борусия не си позволява големи харчове, но уверено върви към спечелване на седма титла в Бундеслигата. Активен на трансферните пазари през последните две-три години е Волфсбург, който е щедро подкрепян от градския автомобилен гигант "Фолксваген". Вердер и Хамбургер отдавна не се състезават финансово с едрите риби, а предпочитат да привличат играчи към залеза на своите кариери или пък холандски и белгийски младежи, които са във възможностите на бюджетите им.

Финансовата криза предизвика срив в целия свят, но това ни най-малко не охлади амбициите на собствениците на футболните клубове. След кратък период на затишие на дневен ред отново са празните чекове. В рамките буквално на часове само между четири отбора бяха разиграни над 100 милиона паунда. Ливърпул похарчи 35 милиона паунда за Анди Керъл от Нюкасъл и 22,8 милиона за Луис Суарес от Аякс. В същото време клубът продаде Фернандо Торес за 50 милиона паунда на Челси. Нов трансферен рекорд за продажба на футболист от един английски клуб в друг! Предишният беше притежание на Димитър Бербатов, който смени екипа на Тотнъм с този на Манчестър Юнайтед срещу 30,75 милиона паунда в края на август 2008 г. Огромните суми вече не стряскат никого. В стремежа си да привлекат поредната звезда богаташите са готови да платят всяка цена, буквално. Футболистите се превърнаха в ходещи реклами на гащи и гелове, а на терена се грижат повече за прическата си, отколкото за изявите си. Няма ги вече мъжките момчета с космати крака, които не се плашеха от единоборства и доиграваха мачовете със счупени носове или пръсти на краката. Няма я вече любовта към емблемата и лоялността. Няма го и неписаното, но златно правило да не преминаваш в най-големия враг. Това правило е било нарушавано и преди големите пари, но именно парите го задраскаха окончателно от моралния кодекс на "професионалните" футболисти. Богатите са свикнали да имат всичко. Искат футболен клуб - купуват си, искат актуалната звезда - купуват го, искат определен треньор - купуват го, искат нов стадион - строят го. Всичко изглежда толкова лесно и постижимо. Хората по трибуните си купуват само билетите. Нищо повече. Те вече нямат своите герои. Защото утре някой нов богаташ ще изгрее на сцената и ще започне своята амбициозна програма по създаване на най-великото измежду най-великите. Голямата звезда ще поиска да е още по-голяма и ще отиде в десетия отбор в кариерата си срещу няколко (милиона) евро повече...

Най-великото във футбола никога няма да бъдат парите. Никога не са били. Сигурно ще дойде ден за подписа на някой играч да бъде платен един милиард. Днес може и да звучи иронично, но също толкова иронично щеше да прозвучи преди 15 години, ако някой бе написал 100 милиона. Кристиано Роналдо излезе 97 000 000 евра на дълбоко сбъркания Перес. Най-великото във футбола ще си остане онова усещане, когато си на стадиона и всичко се разиграва пред очите ти. Когато затваряш очи секунда преди топката да доближи голлинията на твоя отбор, когато дереш гърло, за да го подкрепиш в трудните моменти или за да отпразнуваш поредния гол във вратата на съперника, когато се хващаш за главата при удар в гредата или инфарктен пропуск, когато псуваш съдията и го питаш защо не си носи очилата или къде му е кучето-водач. Най-великото е да си почувствал битката, да си се насладил на победата или да ти горчи от поражението. Най-вероятно ти никога няма да имаш парите, които да ти позволят да си купиш любимия клуб, но ти имаш нещо много повече - ти носиш любимия си клуб в сърцето. Бизнесът си е бизнес, със своите правила и мръсна страна, фалити стават всекидневно. Довчерашният милионер, мултимилионер или милиардер днес или утре може да се превърне в поредния разорен бизнесмен. Клубът си е завинаги твой. Може да сменят стадиона или емблемата му - няма значение. За теб тази емблема е символ на любовта, а не на 200-300 или колкото там милиона евро, долари, паундове. Днес в състава са едни, а след няколко месеца други. Идват с гръмки думи и закани, в които и сами не вярват. Ти пак си на стадиона и носиш същата тениска, защото за теб клубът е един и единствен. За теб предателството не е вариант и никога не е бил. Ако шефът ти предложи двойна заплата, за да викаш за врага, ти няма да вземеш парите, а ще му разбиеш носа. Най-великото във футбола е любовта към отбора. Сякаш обичаш жената, която винаги си искал да имаш. Загубите ги приемаш като дребни изневери, а поредица от поражения - като предменструалния й синдром. Обичаш и толкова! В хубавите времена умираш от кеф, а в лошите се гневиш и търпиш.

Сребролюбците убиха любовта. Футболът е някъде на четвърто-пето място в главите им. Заплатата, модата, колата, жените (при някои може смело да кажем мъжете) и чак тогава професията. Само че футболът е от тия занаяти, в които интелектът и физиката взаимно се допълват, но не струват нищо без дух. Спортът е до време и всеки трябва да мисли и за бъдещето си и след това. Контузии са слагали край на много кариери. Милионерите сред футболистите вече не са рядкост. Във футбола (и спорта като цяло) всичко се основава на честната игра. Честни могат да бъдат тия, които имат достойнство. Да си млад, атлетичен, известен и добре платен е мечта на всеки мъж. За футболистите на популярните отбори това е сбъдната мечта. С разликата, че когато подписват те нямат търпение да кажат как в детството си са мечтали да играят за този клуб, а при следващата по-добра финансово оферта вече не помнят за какво са мечтали. Има ситуации, в които парите не са определящ фактор. Никой не казва, че парите са излишни. Да останеш легенда в паметта на цели поколения и историята да ти отреди място в пантеона на един клуб или да си поредния минал и заминал продажник. Всеки прави своя избор. Берлускони, Глейзър, Абрамович, Перес и т.н. и т.н. са сребролюбците, които създадоха "модерните" футболисти, които ще останат в историята с табелката "евтините богаташчета".

Топ 10 на най-скъпите трансфери:

1 Кристиано Роналдо - от Манчестър Юнайтед в Реал (Мадрид) - 2009 г - 80 милиона паунда
2 Златан Ибрахимович - от Интер в Барселона - 2009 г - 56,5 милиона паунда
3 Кака - от Милан в Реал (Мадрид) - 2009 г - 56 милиона паунда
4 Фернандо Торес - от Ливърпул в Челси - 2011 г - 50 милиона паунда
5 Зинедин Зидан - от Ювентус в Реал (Мадрид) - 2001 г - 46,5 милиона паунда
6 Луиш Фиго - от Барселона в Реал (Мадрид) - 2000 г - 37 милиона паунда
7 Ернан Креспо - от Парма в Лацио - 2000 г - 35,5 милиона паунда
8 Анди Керъл - от Нюкасъл в Ливърпул - 2011 г - 35 милиона паунда
9 Давид Вийя - от Валенсия в Барселона - 2010 г - 34 милиона паунда
10 Джанлуиджи Буфон - от Парма в Ювентус - 2001 г - 32,6 милиона паунда

Обща сума: 463 100 000 паунда - 537 475 655 евро

Печалбата за домакина САЩ от световното първенство през 1994 г е 50 милиона долара.