И какво като не заживях в ничие сърце?
И останах аз бездомен?
И какво като моето лице
няма да живее в нечий спомен?
Какво като попадах на грешните адреси
където други всичко са обрали
Където бяха пуснати дебелите завеси
и чувствата отдавна бяха умряли
Какво като ме почерпиха с лъжи
и с коварство ме напиха,
за да лекувам ръждясалите им души,
които други раниха
Какво като не съм обичан
и добрите думи за мене ги няма
Какво като с обидни съм наричан
от устни раждащи измама
Какво като съм разпилян на парчета,
които няма да бъдат събрани
Какво като мисълта ми е заета
с горчилката на откровения поругани
И остава въпросът Какво?
и ме дебне, и ме гледа зловещо
и иска да знае защо
от мене все пак остана нещо
А моят отговор чака да бъде изречен на глас
да призная, че изпитвам все още любов,
че въпреки всичкото зло съм все още аз
и макар и пак да е напразно да обичам отново съм готов
Няма коментари:
Публикуване на коментар