Спри...

Спри да идваш в моя сън
и не ме разплаквай нощем
За сърцето ти останах завинаги отвън
какво по-лошо още?!

По-лошото е да те обичам
отдавна след като си отиде
и пред себе си да се заричам,
че не съм ти обиден

По-лошото е, че ме забрави
и сякаш аз и ти никога не сме били ние,
че твърде лесно ме остави
и всичко хубаво за тебе ще изгние

По-лошото е, че мястото ти е незаето
и друга до мен не лежи,
че ми липсва онова което
в нощите умееше будно да ни държи

По-лошото е, че дори не знам защо
продължаваш да имаш над мене сила
макар и в паметта ти да съм петно,
което старателно искаш да си изтрила

Спри да идваш в моя сън
и не ме разплаквай нощем
За сърцето ти останах завинаги отвън
какво по-лошо още?!

Достатъчно съм умен, за да знам, че няма да се върнеш и достатъчно глупав, за да се надявам да го направиш.
Обичам те, а ти направи всичко възможно да не ме заобичаш.

Душата ми

Душата ми пробита като стар пантоф
от сълзи като куршуми
от отдавна скъсана любов
от загорчели думи

Душата ми е като решето
надупчена като мишена
и тежи ми на сърцето
любовта несподелена

Душата ми е гол сирак,
зъзнеща и безпризорна
Потънала е в мрак
удавена от мъка неуморна

Душата ми е отдавна непотребна
оплискана е в кръв,
но никога не е дребна
не е била за стръв

Душата ми си е такава
разнебитена и наранена
но не се продава
и за друго не е заменена

Да я изхвърля ми е жал
да я нося ми е тежко
но с нея съм живял
и със сърце човешко

Саша Матич - Не е любовта следа на хартия

Не може да излъжеш сърцето
нито можеш себе си да излъжеш
на небето е само едно слънце
както си само една ти
на небето е само едно слънце
както си само една ти

Не е любовта следа на хартия
която всеки знае да напише
тя е завет един-единствен
заради който винаги бих умрял

Истинската любов никога не избледнява
душата вечно за нея въздиша
тя дава смисъл на живота
и времето никога не я заличава

Закъснялата молитва на един грешник

За пръв път ще ти се моля, а дори не вярвам, че те има. Пак не започваме дружелюбно взаимоотношенията си, нали. Може би ме наказваш. За всичките години в които не ти обръщах внимание и за всички лоши думи, които съм изричал срещу теб. Ако те имаше, нямаше да оставиш толкова болка по земята. Но този път ще се помоля. Всеки има право на поне една молитва, за себе си поне. Дори не знам и думите какви са, каноните и всичко останало. Ще се помоля от сърце. С онова същото сърце с което обичах. Ако ти си всемогъщият и имаш тая сила - върни ми я. Защото я обичам повече от живота си. Защото без нея в гърдите ми тежи, хлябът ми горчи и ми е пусто. Защото без нея очите ми не различават цветове, ръцете ми не усещат топлина. Защото без нея сълзите ми пробиват дупки в душата ми. Защото с нея си отиде всичко хубаво. Обичам я. И ако ти си толкова велик, колкото говорят хората, ще посееш в сърцето й капка обич за мен. Нима и най-големият грешник не заслужава да бъде обичан. На колене ще ти се моля. Вземи ми целия живот, но ме остави да умра в нейните обятия. Вземи ми очите, но ми дай да я видя отново. Да докосна устните й, да я усетя до мен. Защото аз така обичам - всеотдайно и до дъно. Защото аз така живея. Тя от мене си отиде, ти ако можеш ми я върни. Жесток ли си или си сляп, за да разбереш. Аз нищо нямам, щом нямам нея. Нали си справедлив. Или може би за нея имаш нещо по-добро. А може ли някой да я обича повече от мен, да трепери всичко в него, когато тя не е добре, да е готов да не спи и да не яде и тя да му е всичко. А може ли по-силно от мене да прегръща, да цени добротата в нея и другото да й прощава. А може ли да милва по-нежно от мен и в очите й да гледа, да й се любува докато спи. Ако ти си толкова милостив, защо за мене милост нямаш. Пътят й от моя отклони. Нима не можеш да разбереш или да усетиш, че всичко ми отне. Без нея радост нямам, нямам и сърце. Щом за мене нищо нямаш, то поне на нея много дай. Нека тя да е щастлива, да бъде здрава, закриляй и я пази. Недей да я раняваш, нека вместо нея моята душа да кърви. Обичам с болка и до болка. Веднъж с молитва се обръщам и аз към теб. А ти дали си глух. И ако съм по твой образ и подобие сътворен, нима не ти тежи, както и на мен. Не ме оставяй да живея с тая мъка. Върни ми я в живота или живота ми вземи. Думите ми са напразни... може би. Аз казах каквото имах, пък какво ще стане, ако те има, ще кажеш ти.

колелото

Спомняш ли си когато се учеше да караш колело? Как падаше, удряше се, жулеше се, плачеше, ядосваше се и после пак се качваше. Докато се научи. Задържа се и измина няколко метра. После свикна и взе да караш и без ръце. А в началото дори имаше и подпирателни или просто ръката на някой около теб - мама, татко, кака, батко, дядо или баба... Помниш болката от паданията и радостта като се научи. Нима не е същото и в любовта. Опитваш се. Боли те, пропадаш, усещаш разочарование, гняв. Пак се опитваш. Задържаш се при някого. Пак падаш. Сърцето ти събира белези. Също при карането на колело - важното е да задържиш баланса. Няма гаранции. Колкото и добре да се справяш. Разбитото сърце никога не усеща по същия начин. Понякога махаш ръце и се пускаш на автопилот. Всичко което носи радост, носи и болка. В любовта няма подпирателни гуми и ничия ръка не може да те задържи, когато тръгнеш да падаш. Разрушително е да обичаш. Против всякакви закони на самосъхранението. Колкото и провали да претърпиш - винаги остава надеждата. Да успееш.

Помня...

Помня, че казвах всичко което мисля. Преди да спра да мисля. Помня, че не се страхувах. Преди да ме обвземе безразличието. Помня, че съм се усмихвал. От белезите в края на устните. Помня, че съм плакал. Тъмнината в очите ми го издава. Помня, че някога съм обичал. Преди да дойде болката и разочарованието. Помня, че имах сърце. Преди да бъде разбито. Не помня да съм бил обичан. Това не е било. Помня имената на всички момичета, които харесвах. Забравил съм защо съм ги харесвал. Помня хубавите мигове. Понякога имам нужда от тях. Помня лошите мигове. За да знам, че жестокостта винаги живее в хората. Помня, че съм бил готов да умра за тези, които обичах. Само за да разбера, че на тях не им е пукало изобщо за мен. Помня, че давах и когато не съм имал. За да се сблъскам с неблагодарност и безочие. Помня, че съм имал нужда от прегръдка, а съм останал недокоснат. Тия дето ласките са им скъпи носят бедни души. Помня, че съм целувал стиснати устни. Хабил съм моите, вярвайки, че ще вдъхнеш чувство на камък. Помня, че ме забравиха тия, които споделяха леглото и масата ми. Такива не държа и да ме помнят. Много неща бих забравил, но ще ги помня. Копелето днес е пичът от вчера. Помня...