Помня...

Помня, че казвах всичко което мисля. Преди да спра да мисля. Помня, че не се страхувах. Преди да ме обвземе безразличието. Помня, че съм се усмихвал. От белезите в края на устните. Помня, че съм плакал. Тъмнината в очите ми го издава. Помня, че някога съм обичал. Преди да дойде болката и разочарованието. Помня, че имах сърце. Преди да бъде разбито. Не помня да съм бил обичан. Това не е било. Помня имената на всички момичета, които харесвах. Забравил съм защо съм ги харесвал. Помня хубавите мигове. Понякога имам нужда от тях. Помня лошите мигове. За да знам, че жестокостта винаги живее в хората. Помня, че съм бил готов да умра за тези, които обичах. Само за да разбера, че на тях не им е пукало изобщо за мен. Помня, че давах и когато не съм имал. За да се сблъскам с неблагодарност и безочие. Помня, че съм имал нужда от прегръдка, а съм останал недокоснат. Тия дето ласките са им скъпи носят бедни души. Помня, че съм целувал стиснати устни. Хабил съм моите, вярвайки, че ще вдъхнеш чувство на камък. Помня, че ме забравиха тия, които споделяха леглото и масата ми. Такива не държа и да ме помнят. Много неща бих забравил, но ще ги помня. Копелето днес е пичът от вчера. Помня...