Душата ми пробита като стар пантоф
от сълзи като куршуми
от отдавна скъсана любов
от загорчели думи
Душата ми е като решето
надупчена като мишена
и тежи ми на сърцето
любовта несподелена
Душата ми е гол сирак,
зъзнеща и безпризорна
Потънала е в мрак
удавена от мъка неуморна
Душата ми е отдавна непотребна
оплискана е в кръв,
но никога не е дребна
не е била за стръв
Душата ми си е такава
разнебитена и наранена
но не се продава
и за друго не е заменена
Да я изхвърля ми е жал
да я нося ми е тежко
но с нея съм живял
и със сърце човешко
понеделник, декември 13, 2010
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар