Закъснялата молитва на един грешник

За пръв път ще ти се моля, а дори не вярвам, че те има. Пак не започваме дружелюбно взаимоотношенията си, нали. Може би ме наказваш. За всичките години в които не ти обръщах внимание и за всички лоши думи, които съм изричал срещу теб. Ако те имаше, нямаше да оставиш толкова болка по земята. Но този път ще се помоля. Всеки има право на поне една молитва, за себе си поне. Дори не знам и думите какви са, каноните и всичко останало. Ще се помоля от сърце. С онова същото сърце с което обичах. Ако ти си всемогъщият и имаш тая сила - върни ми я. Защото я обичам повече от живота си. Защото без нея в гърдите ми тежи, хлябът ми горчи и ми е пусто. Защото без нея очите ми не различават цветове, ръцете ми не усещат топлина. Защото без нея сълзите ми пробиват дупки в душата ми. Защото с нея си отиде всичко хубаво. Обичам я. И ако ти си толкова велик, колкото говорят хората, ще посееш в сърцето й капка обич за мен. Нима и най-големият грешник не заслужава да бъде обичан. На колене ще ти се моля. Вземи ми целия живот, но ме остави да умра в нейните обятия. Вземи ми очите, но ми дай да я видя отново. Да докосна устните й, да я усетя до мен. Защото аз така обичам - всеотдайно и до дъно. Защото аз така живея. Тя от мене си отиде, ти ако можеш ми я върни. Жесток ли си или си сляп, за да разбереш. Аз нищо нямам, щом нямам нея. Нали си справедлив. Или може би за нея имаш нещо по-добро. А може ли някой да я обича повече от мен, да трепери всичко в него, когато тя не е добре, да е готов да не спи и да не яде и тя да му е всичко. А може ли по-силно от мене да прегръща, да цени добротата в нея и другото да й прощава. А може ли да милва по-нежно от мен и в очите й да гледа, да й се любува докато спи. Ако ти си толкова милостив, защо за мене милост нямаш. Пътят й от моя отклони. Нима не можеш да разбереш или да усетиш, че всичко ми отне. Без нея радост нямам, нямам и сърце. Щом за мене нищо нямаш, то поне на нея много дай. Нека тя да е щастлива, да бъде здрава, закриляй и я пази. Недей да я раняваш, нека вместо нея моята душа да кърви. Обичам с болка и до болка. Веднъж с молитва се обръщам и аз към теб. А ти дали си глух. И ако съм по твой образ и подобие сътворен, нима не ти тежи, както и на мен. Не ме оставяй да живея с тая мъка. Върни ми я в живота или живота ми вземи. Думите ми са напразни... може би. Аз казах каквото имах, пък какво ще стане, ако те има, ще кажеш ти.