Спри...

Спри да идваш в моя сън
и не ме разплаквай нощем
За сърцето ти останах завинаги отвън
какво по-лошо още?!

По-лошото е да те обичам
отдавна след като си отиде
и пред себе си да се заричам,
че не съм ти обиден

По-лошото е, че ме забрави
и сякаш аз и ти никога не сме били ние,
че твърде лесно ме остави
и всичко хубаво за тебе ще изгние

По-лошото е, че мястото ти е незаето
и друга до мен не лежи,
че ми липсва онова което
в нощите умееше будно да ни държи

По-лошото е, че дори не знам защо
продължаваш да имаш над мене сила
макар и в паметта ти да съм петно,
което старателно искаш да си изтрила

Спри да идваш в моя сън
и не ме разплаквай нощем
За сърцето ти останах завинаги отвън
какво по-лошо още?!