Спри...

Спри да идваш в моя сън
и не ме разплаквай нощем
За сърцето ти останах завинаги отвън
какво по-лошо още?!

По-лошото е да те обичам
отдавна след като си отиде
и пред себе си да се заричам,
че не съм ти обиден

По-лошото е, че ме забрави
и сякаш аз и ти никога не сме били ние,
че твърде лесно ме остави
и всичко хубаво за тебе ще изгние

По-лошото е, че мястото ти е незаето
и друга до мен не лежи,
че ми липсва онова което
в нощите умееше будно да ни държи

По-лошото е, че дори не знам защо
продължаваш да имаш над мене сила
макар и в паметта ти да съм петно,
което старателно искаш да си изтрила

Спри да идваш в моя сън
и не ме разплаквай нощем
За сърцето ти останах завинаги отвън
какво по-лошо още?!

Достатъчно съм умен, за да знам, че няма да се върнеш и достатъчно глупав, за да се надявам да го направиш.
Обичам те, а ти направи всичко възможно да не ме заобичаш.

Душата ми

Душата ми пробита като стар пантоф
от сълзи като куршуми
от отдавна скъсана любов
от загорчели думи

Душата ми е като решето
надупчена като мишена
и тежи ми на сърцето
любовта несподелена

Душата ми е гол сирак,
зъзнеща и безпризорна
Потънала е в мрак
удавена от мъка неуморна

Душата ми е отдавна непотребна
оплискана е в кръв,
но никога не е дребна
не е била за стръв

Душата ми си е такава
разнебитена и наранена
но не се продава
и за друго не е заменена

Да я изхвърля ми е жал
да я нося ми е тежко
но с нея съм живял
и със сърце човешко

Саша Матич - Не е любовта следа на хартия

Не може да излъжеш сърцето
нито можеш себе си да излъжеш
на небето е само едно слънце
както си само една ти
на небето е само едно слънце
както си само една ти

Не е любовта следа на хартия
която всеки знае да напише
тя е завет един-единствен
заради който винаги бих умрял

Истинската любов никога не избледнява
душата вечно за нея въздиша
тя дава смисъл на живота
и времето никога не я заличава

Закъснялата молитва на един грешник

За пръв път ще ти се моля, а дори не вярвам, че те има. Пак не започваме дружелюбно взаимоотношенията си, нали. Може би ме наказваш. За всичките години в които не ти обръщах внимание и за всички лоши думи, които съм изричал срещу теб. Ако те имаше, нямаше да оставиш толкова болка по земята. Но този път ще се помоля. Всеки има право на поне една молитва, за себе си поне. Дори не знам и думите какви са, каноните и всичко останало. Ще се помоля от сърце. С онова същото сърце с което обичах. Ако ти си всемогъщият и имаш тая сила - върни ми я. Защото я обичам повече от живота си. Защото без нея в гърдите ми тежи, хлябът ми горчи и ми е пусто. Защото без нея очите ми не различават цветове, ръцете ми не усещат топлина. Защото без нея сълзите ми пробиват дупки в душата ми. Защото с нея си отиде всичко хубаво. Обичам я. И ако ти си толкова велик, колкото говорят хората, ще посееш в сърцето й капка обич за мен. Нима и най-големият грешник не заслужава да бъде обичан. На колене ще ти се моля. Вземи ми целия живот, но ме остави да умра в нейните обятия. Вземи ми очите, но ми дай да я видя отново. Да докосна устните й, да я усетя до мен. Защото аз така обичам - всеотдайно и до дъно. Защото аз така живея. Тя от мене си отиде, ти ако можеш ми я върни. Жесток ли си или си сляп, за да разбереш. Аз нищо нямам, щом нямам нея. Нали си справедлив. Или може би за нея имаш нещо по-добро. А може ли някой да я обича повече от мен, да трепери всичко в него, когато тя не е добре, да е готов да не спи и да не яде и тя да му е всичко. А може ли по-силно от мене да прегръща, да цени добротата в нея и другото да й прощава. А може ли да милва по-нежно от мен и в очите й да гледа, да й се любува докато спи. Ако ти си толкова милостив, защо за мене милост нямаш. Пътят й от моя отклони. Нима не можеш да разбереш или да усетиш, че всичко ми отне. Без нея радост нямам, нямам и сърце. Щом за мене нищо нямаш, то поне на нея много дай. Нека тя да е щастлива, да бъде здрава, закриляй и я пази. Недей да я раняваш, нека вместо нея моята душа да кърви. Обичам с болка и до болка. Веднъж с молитва се обръщам и аз към теб. А ти дали си глух. И ако съм по твой образ и подобие сътворен, нима не ти тежи, както и на мен. Не ме оставяй да живея с тая мъка. Върни ми я в живота или живота ми вземи. Думите ми са напразни... може би. Аз казах каквото имах, пък какво ще стане, ако те има, ще кажеш ти.

колелото

Спомняш ли си когато се учеше да караш колело? Как падаше, удряше се, жулеше се, плачеше, ядосваше се и после пак се качваше. Докато се научи. Задържа се и измина няколко метра. После свикна и взе да караш и без ръце. А в началото дори имаше и подпирателни или просто ръката на някой около теб - мама, татко, кака, батко, дядо или баба... Помниш болката от паданията и радостта като се научи. Нима не е същото и в любовта. Опитваш се. Боли те, пропадаш, усещаш разочарование, гняв. Пак се опитваш. Задържаш се при някого. Пак падаш. Сърцето ти събира белези. Също при карането на колело - важното е да задържиш баланса. Няма гаранции. Колкото и добре да се справяш. Разбитото сърце никога не усеща по същия начин. Понякога махаш ръце и се пускаш на автопилот. Всичко което носи радост, носи и болка. В любовта няма подпирателни гуми и ничия ръка не може да те задържи, когато тръгнеш да падаш. Разрушително е да обичаш. Против всякакви закони на самосъхранението. Колкото и провали да претърпиш - винаги остава надеждата. Да успееш.

Помня...

Помня, че казвах всичко което мисля. Преди да спра да мисля. Помня, че не се страхувах. Преди да ме обвземе безразличието. Помня, че съм се усмихвал. От белезите в края на устните. Помня, че съм плакал. Тъмнината в очите ми го издава. Помня, че някога съм обичал. Преди да дойде болката и разочарованието. Помня, че имах сърце. Преди да бъде разбито. Не помня да съм бил обичан. Това не е било. Помня имената на всички момичета, които харесвах. Забравил съм защо съм ги харесвал. Помня хубавите мигове. Понякога имам нужда от тях. Помня лошите мигове. За да знам, че жестокостта винаги живее в хората. Помня, че съм бил готов да умра за тези, които обичах. Само за да разбера, че на тях не им е пукало изобщо за мен. Помня, че давах и когато не съм имал. За да се сблъскам с неблагодарност и безочие. Помня, че съм имал нужда от прегръдка, а съм останал недокоснат. Тия дето ласките са им скъпи носят бедни души. Помня, че съм целувал стиснати устни. Хабил съм моите, вярвайки, че ще вдъхнеш чувство на камък. Помня, че ме забравиха тия, които споделяха леглото и масата ми. Такива не държа и да ме помнят. Много неща бих забравил, но ще ги помня. Копелето днес е пичът от вчера. Помня...

Даката

Майкъл Болтън и Джони Холидей - Глупак за любов

Излизам с вдигнати ръце
Свалете оръжията си и аз ще... призная
Обичах я повече от самия живот
Моят ангел в светлосиня рокля
Но ако искате да стреляте, тогава стреляйте
ще приветствам вечния сън
Никой човек не е почувствал любов
толкова дълбока

Отнех й живота, нейния нежен живот
Не можах да понеса мисълта, че тя
може да се усмихва и да обича и да се отдаде
на друг мъж освен на мен
Така че ако моят свят свърши тази нощ
няма да плача... не ме интересува
Ще я срещна в друг живот
някъде

Бях глупак, глупак за любовта
Глупак, който вярваше, че тя е дошла от небесата
Ще остана глупак докато умра
Тя беше моя свят, моя дъх, моето небе
Аз съм просто глупак, който загуби всякакъв контрол
заедно с душата ми
Във времето глупакът ще се превърне в клоун
и всички вие ще се смеете, докато аз пропадам

Никога няма да намеря мир отново
Никога няма да почувствам топлата й ласка
Ще оставям всеки ден мислейки си за
моя ангел в светлосиня рокля

И когато тялото й е в земята
Оставете място и за мен
защото това е единственото място на което искам да бъда

Ерик Клептън - Стара любов

Мога да почувствам тялото ти
Когато лежа в леглото
Има твърде много объркване
което се върти в главата ми

Много се ядосвам
да знам, че пламъкът все още гори
Кога ще го преодолея?
Кога най-сетне ще се науча?

Стара любов, остави ме сам
Стара любов, върви си вкъщи

Мога да видя лицето ти
но знам, че не е истинско
Това е само илюзия
сътворена от начина по който се чувствах

Много се ядосвам
да знам, че пламъкът винаги ще гори
Никога няма да го преодолея
сега знам, че никога няма да се науча

Не стой на гроба ми

Не стой на гроба ми и не ме оплаквай
не съм там, не спя
Аз съм хилядите ветрове, които веят
аз съм диамантените отблясъци по снега
Аз съм слънчевата светлина по откъснатото жито
аз съм нежният есенен дъжд

Не стой на гроба ми и не скърби
аз съм росната трева на зазоряване
Където тихите океани докосват земята
аз съм следите от стъпки по пясъка
които да те преведат през изморителния ден
все още съм тук, винаги ще остана

Когато се събудиш в сутрешната тишина
аз съм бързата приливна вълна
от мълчаливи птици, които летят в кръг
аз съм звездите, които светят през нощта
Не стой на гроба ми и не плачи
не съм там, не съм умрял

Мери Елизабет Фри

Няма нищо да ти обещая

Няма нищо да ти обещая
лукс, топъл дом или любов
мечтите ти няма да разгадая
няма да ти създам свят нов

Няма да залича белезите на раните
от разочарование и лъжи
Няма да се трогна от драмите
и да бърша твоите сълзи

Не, не съм като тези преди мен
и сигурно не съм по-добър от следващия
Не съм герой за ден
и няма да съм винаги до теб

Приемаш ли ме такъв или си отиваш
ти си избери
Сърцето ми по-късно ще разбиваш
сега ме люби

Няма да съм твоя бляскав герой
мъжът на твоя живот
Никога няма да съм той,
а само кратък епизод

Няма нищо да ти обещая
и на длани няма да ти поднеса кинжала
Не си тази за която мечтая
убий ме, защото в мен си живяла

няма заглавие

Бих искал да бях умрял ,
за да дойде някой ангел и да ми каже дали е имало сълза в очите ти
Живота си за теб бих дал ,
за да чуя та дори в пръстта и след години от сърцето ти едно прошепнато "Обичам те!"

На колене, притихнал в мрака чакам
Дъхът ми секна. Твоя образ виждам и с твойто име на уста
дълго безутешно плаках
и с всичко твое изписано във мен срещна ме смъртта

И тя ми даде милост и още ден с теб да се простя
Да те погледам , да те обичам още дордето багажа си събера
Няма какво да взема - всичко ми беше ти
Легнал в земята студена ще чакам своите сълзи

23.VІІІ.2004 г. Д.О.Г.

подредените думички

Безумно много .................................. съм обичал
Сринах всички богове
И тъй безбожно ................. аз обичах
Две очи бездънни и най-нежните ръце

Забравих себе си ........... забравих
Живеех , за да гледам нейното лице
Живота си дадох ......... и всичко направих
- да запленя това божествено сърце

............................................................... Уви
Не умея да говоря , да докосна нещо в нея
Тя е някъде с някого - тишината ми мълви
Дали да я зърна някога някъде ще доживея ?!

И как са безполезни думите , напълно ненужни , безсилни
Погледа не вижда нищо. Тъмнина. Ослепях !
Никога не ще узнае , че ТЯ е всичко
Някога ..... и аз ..... обичал бях !
И обичам !

27.Х.2004 г. Д.О.Г.

споделих ти го така...

липсва ми да чуя една добра дума, да ме прегърнат, когато краката ми не ме държат и когато светът се е стоварил върху раменете ми, да почувствам, че на някого му пука дали съм наоколо

ако утре умра, ще има ли кой да изпрати една сълза в земята?

За любовта винаги са били нужни двама
За да те обичат винаги е необходимо да имат сърце

Отдавна знам, че като ти разбият сърцето не влагат усилия.
Разбрах, че повечето от тези, които смятах за приятели, не гледат на мен, както аз на тях.

В радостта повечето хора ще ти завиждат, а в мъката ти ще се радват.
Нужна е смелост, за да кажеш истината и много малко подлост, за да изречеш лъжа.

Не можеш да бъдеш голямата любов на всеки живот до който си се докоснал, но можеш да останеш приятен спомен. Можеш да запазиш уважение към другия, но само ако си го уважавал изначално.

Никой не иска огорчението и болката, но в чувствата си рядко получаваме каквото искаме.
Миналото и грешките не се забравят. Можеш да ги потулиш дълбоко в себе си, но никога няма да ги изкорениш. Любовта може да създаде болка, но болката не може да създаде любов.

Джеймс Блънт - Сбогом моя любима

Разочаровах ли те или те предадох?
Трябва ли да се чувствам виновен или да обвинявам себе си?
Защото видях края преди да сме започнали
Да, видях, че си заслепена и знаех, че съм спечелил
Така взех каквото е мое по вечното право
Взех душата ти в нощта
Може и да е края, но няма да спре дотук
Аз съм тук за теб, ако те интересува.
Ти докосна сърцето ми, докосна душата ми
Промени живота ми и всичките ми цели.
Любовта е сляпа и аз знаех това когато
сърцето ми беше заслепено от теб
Целувах устните ти и държах ръката ти.
Споделях мечтите ти и леглото ти.
Познавам те добре, познавам аромата ти
Бях пристрастен към теб.

Сбогом моя любима
Сбогом приятелко
Ти беше единствената
Ти беше единствената за мен.

Аз съм мечтател и когато се събудя
Не можеш да пречупиш духа ми - отнемаш мечтите ми.
И като си тръгваш, запомни ме
помни за наси всичко което бяхме.
Виждал съм те да плачеш, виждал съм те да се усмихваш
Гледал съм те докато спиш
Аз ще бъда бащата на детето ти
Аз ще прекарам живота си с теб
Знам страховете ти и ти знаеш моите.
Имали сме нашите съмнения, но сега сме добре
И аз те обичам, кълна се, че е истина
Не мога да живея без теб

И аз все още държа ръката ти в моята
В моята докато спя
И аз ще погреба душата си във времето
Когато коленича в краката ти
Сбогом моя любима
Сбогом приятелко
Ти беше единствената
Ти беше единствената за мен

Толкова ми е пусто, скъпа, аз съм толкова празен
Аз съм толкова, толкова съм, аз съм толкова празен
Толкова ми е пусто, скъпа, аз съм толкова празен
Аз съм толкова, толкова съм, аз съм толкова празен

http://www.youtube.com/watch?v=wVyggTKDcOE

животът започва отначало, каквото е останало от него и от мен.